Какво значи ЦСКА? За съжаление този въпрос все по-често звучи като подигравка, отколкото като гордо припомняне на една славна история. Причината – не друг, а самият треньор на “червените” Александър Томаш, който от месеци повтаря почти мантрата: „ЦСКА не е за всеки“. Последно го направи след победата над Септември София. И ако трябва да сме честни – след мача с Ботев Враца това клони повече към ирония, отколкото към вдъхновение.
ЦСКА – клуб с претенции, но без посока
Нека си го кажем директно – проблемът не е само резултатът срещу Враца. Не е дори начинът, по който бе постигнат. Проблемът е ракурсът. Подходът. Самото усещане за играта, за стила, за идентичността. ЦСКА уж доминираше статистически край Околчица,(бел.ред – и това е кристално ясно от статистиката) но никой наистина не го видя. Нито по трибуните, нито пред екраните, нито сред онези, които още вярват, че този отбор трябва да играе със сърце, с натиск, с вяра.
Какво значи ЦСКА? За съжаление този въпрос все по-често звучи като подигравка, отколкото като гордо припомняне на една славна история. Причината – не друг, а самият треньор на “червените” Александър Томаш, който от месеци повтаря почти мантрата: „ЦСКА не е за всеки“. Последно го направи след победата над Септември София. И ако трябва да сме честни – след мача с Ботев Враца това клони повече към ирония, отколкото към вдъхновение.
ЦСКА – клуб с претенции, но без посока
Нека си го кажем директно – проблемът не е само резултатът срещу Враца. Не е дори начинът, по който бе постигнат. Проблемът е ракурсът. Подходът. Самото усещане за играта, за стила, за идентичността. ЦСКА уж доминираше статистически край Околчица,(бел.ред – и това е кристално ясно от статистиката) но никой наистина не го видя. Нито по трибуните, нито пред екраните, нито сред онези, които още вярват, че този отбор трябва да играе със сърце, с натиск, с вяра.
A вместо това получаваме бледо копие на амбиция. Състав, който по-скоро „избутва“ мачове, отколкото да ги печели със самочувствие. Клуб, който изглежда все по-добре корпоративно структуриран, но все така лишен от същината му. А именно – футболната идентичност.
Да, Томаш успя да „опитоми“ езика си пред медиите. Но не и да вдъхне футболен живот на състава. Така и не дойде онази желана серия от поне три поредни победи в шампионата. А когато липсва постоянство, липсва и доверие. Липсва и онази искра, която може да накара дори и най-уморените от скандали и интриги фенове, да се върнат по трибуните.
Игрова доминация? Или просто фалшива фасада?
Когато след почти всеки мач слушаме за „доминираща игра“, а очите ни казват друго, започваме да се съмняваме – в треньора, в посланията, в бъдещето. Защото феновете на ЦСКА не искат отчети. Искат футбол. Емоция. Победи. И когато дори срещу отбор от дъното на таблицата не успееш да покажеш нищо повече от стерилно превъзходство, тогава проблемът вече не е временен. Той е системен
Митичната таблица, която лъже
ЦСКА е сред най-печелившите тимове в лигата до 28-ия кръг? Може би. Но тази статистика не храни никого. Не вдъхновява. Не мотивира “червените” фенове. Защото реалността на терена говори друго – след иначе уж перфектната и нужна подготовка в Турция, „армейците“ не изглеждат нито по-убедителни, нито по-доминанти, нито по-страшни на терена.
Да, Томаш завари трудна ситуация, но завари ЦСКА. Не някой отбор от Втора лига или от тракийската низина. И тук няма място за извинения.
Преди визитата във Враца, съдбата на ЦСКА в първата четворка не зависеше от самия клуб. И макар шанса за Sesame Купа на България и евентуален бараж за Лигата на конференциите да са налице, въпросът остава: с този стил, с тази енергия, с този подход – накъде изобщо отива ЦСКА?
ЦСКА не е за всеки. А дали е за Томаш?
Клубът иска да върви напред и го прави организационно – модерна структура, европейски мащаби, нови хоризонти. Но един въпрос виси все по-неудобно: дали Александър Томаш наистина е човекът, който може да преведе ЦСКА през този път? Или просто е поредният пътник в бързо вихрещата се въртележка на разочарованията?
About The Author
