Александър Колев и Мустафа Сангаре изтърпяха много критики от началото на сезона. И трябва да отбележим, че повечето от тях бяха заслужени. Нито единият от двамата не се вписва в образа на идеалния централен нападател на Левски, нито пък дори се доближава до него.За да сме докрай обективни, обаче трябва да признаем, че двамата и далеч не са сред най-лошите изпълнители от всички, които се извъртяха на върха на атаката през 21-и век. Александър Колев има 9 гола от началото на сезона, а Мустафа Сангаре е със 7. Сумарно това прави 16, като в доста от сезоните от 2001 година насам сборът на головете на чистите нападатели е бил по-малък. Включително и в първенства, в които те са били повече от двама.
В предишните 5 години тараните неизменно вкарваха по-малко. За последно активът им бе по-добър през сезон 2018/19. Това обаче се дължеше основно на един човек – Станислав Костов, както и на факта, че той стана голмайстор на първенството с 24 гола. А конкурентите му в атака, доколкото въобще можеше да се говори за такива, вкараха общо 4 пъти по-малко от него. Става дума за Валери Божинов, Серджиу Буш и Илия Димитров, които се разписаха общо 6 пъти.
Доста рядко се случва и разпределението на головете между двамата най-резултатни централни нападатели да е толкова равномерно, колкото е сега между Колев и Сангаре. Българинът има само с два гола повече от малиеца. За последно Левски имаше лукса да разчита на двама централни нападатели, като и двамата бяха с над 10 гола в първенството, през сезон 2008/09. Тогава „сините“ станаха шампиони, а водещите реализатори бяха Георги Иванов с 12 гола и Георги Христов с 11. Все още има време Колев и Сангаре да увеличат бройката на головете си до края на сезона и да я превърнат в двуцифрена.
Резултатите дотук показват, че най-добрата формула е Колев да е титуляр, а после Сангаре да го сменя. При такъв подход от Веласкес, малиецът, бидейки свеж, успешно надбягваше противниковите бранители и бележеше. Днес в Разград това няма как да стане, тъй като Колев е извън групата. Когато и двамата са налице обаче най-работещ е подходът с титулярно място за българина.
Факт е обаче, че в близкото минало имаше много по-неефективни от тях двамата. Вероятно това е и една от причините Левски да се намира на второ място, като толкова високо не е бил от 2016-а. А тогава, за да стигне до него, тимът бе улеснен в постигането на това класиране от отсъствието на ЦСКА, а през пролетта и на Литекс в елита.
„Мач Телеграф“
About The Author
