Защитникът на ЦСКА Лумбард Делова даде интервю за радиопредаването SportON в родината си Косово. Разговорът потвърди, че защитникът едва ли ще остане в Борисовата градина през следващия сезон.Лумбард, да започнем с последните контроли на националния отбор и в частност мача с Армения, в който се разписа…
– Да, както всички видяхме, имаше нови играчи, които се представиха по най-добрия начин. Вярвам, че ако продължим така, ще започнем на чисто с този национален отбор и се надявам скоро да се класираме за голям турнир. Лично аз съм много щастлив от гола – видях празно пространство, получих подаване, забелязах, че няма никого около мен и вратарят не беше добре позициониран. Казах си – защо да не опитам? Беше идеален момент и стреляx.
Не за първи път бележиш за Косово. Какво е усещането да вкараш за националния отбор?
– Усещането е много специално и съм го казвал и преди. Всеки път, когато вкарам, радостта е толкова силна, че дори не знам как да празнувам. Понякога го правиш инстинктивно – съотборници тичат към теб, феновете викат – това е емоционален момент, особено на нашия стадион. Това е чувство, което не може да се сравни с нищо друго.
Беше избран в Отбора на сезона в българската Първа лига като играч на ЦСКА. Как оценяваш представянето си – както лично, така и на отбора?
– За мен лично това беше много добър сезон. Когато пристигнах, всичко беше ново – първенство, за което не знаех много, място, където не бях играл. ЦСКА е най-големият клуб в България. Сезонът беше труден като цяло за отбора, но за мен лично – много позитивен. Както спомена, бях включен в Отбора на сезона. Надявам се следващата година да станем шампиони, защото клуб като ЦСКА с такава огромна фенска база и история наистина го заслужава.
Можеш ли да направиш сравнение, тъй като имаш опит в Хърватска и Косово? Смятам, че условията в настоящия ти клуб и първенство са на по-високо ниво?
– Мога да кажа, че качеството между Косово и България не е чак толкова различно. Но в България инфраструктурата е на съвсем друго ниво. Условията в клуба са много по-добри от тези, които имаме в Косово. А когато разполагаш с такива условия, те ти дават допълнителна мотивация и отговорност. Следят дали си там, дали се възстановяваш правилно, дали правиш всичко необходимо за тялото си – всички подходящи рутинни действия. Но по отношение на качеството няма голяма разлика.
Разбира се, винаги има слухове и спекулации. Каква е настоящата ти ситуация? Знаем, че имаш договор с ЦСКА, но лятото е дълго. Може ли да очакваме промяна в кариерата ти – може би преминаване в по-силно първенство от българското? Можеш ли да споделиш нещо? Знаем, че някои неща все още не могат да се обявят публично…
– Да, разбира се. Както каза, лятото е дълго. Имам още две години договор с ЦСКА. Досега имаше проявен интерес, но нищо конкретно. Към момента се подготвям да се върна скоро в ЦСКА, да започна подготовка, а каквото и да се случи по-нататък – надявам се да бъде най-добрата стъпка за мен.
Преди всичко се надяваме на най-важното – здравето, защото то е решаващо за представянето. Вярвам, че когато играеш добре, се чувстваш добре и като човек. Нека поговорим за нещо, което хората може би не знаят, понеже не се споменава често в медиите. Ти започна кариерата си в Лирия Призрен, направи първите си стъпки във футбола там, после продължи в Хърватия. Разкажи ни – кой имаше най-голямо влияние върху футболната ти кариера и как се зароди любовта ти към играта?
– Започнах да играя в Лирия в Призрен, когато бях на около 6 години. Винаги се помня с топка – играех навсякъде, с приятели, в квартала. Баща ми и семейството ми забелязаха, че имам талант, че има нещо специално, и решиха да ме заведат в Лирия. Там започна всичко. Присъединих се към клуба, когато бях на 8, а дебютирах на 17 години при треньора Бледи Шкамби, на когото съм много благодарен. Футболът винаги е бил моя мечта – да стигна най-високото ниво. И се надявам да я сбъдна.
Напълно вярвам, че си на прав път. Но има нещо, което хората често не осъзнават – феновете и обществото виждат само представянето на терена, но не знаят за жертвите зад него. Знам, че си преминал през трудни моменти, може би дори си обмислял да се откажеш от футбола поради различни обстоятелства. Какъв беше основният ти източник на мотивация? Имаше ли винаги вяра, че ще стигнеш това ниво и още по-далеч?
– Никога не трябва да се отказваш. Независимо какво се случва, какви проблеми ти поднася животът, трябва да продължиш. Всеки футболист има възходи и падения. За мен най-трудният момент беше, когато напуснах Хърватска и се върнах в Косово – мислех, че кариерата ми е приключила. Но с Балкани постигнахме нещо велико. Тогава осъзнах: никога не е късно. Никога не се отказвай – независимо от трудностите. Към всички млади играчи – продължавайте да мечтаете и да работите.
Какво е ежедневието ти? Необходима е постоянна дисциплина, не само когато тренираш с отбора. Особено по време на почивки – хранене, начин на живот…
– Да, всеки отбор има свои диетолози и кондиционни треньори. Дори по време на почивки получаваме програми, които да следваме. Може би имаме два-три дни почивка, но след това трябва да поддържаме форма, да се храним правилно и да се подготвим. Когато започне предсезонната подготовка, трябва да си готов – физически и психически. Хората често подценяват колко важна е тази дисциплина.
Тази саможертва – особено психическата страна – често се пренебрегва в Косово. Виждаш ли успеха като предимно ментална битка?
– Абсолютно. Много талантливи играчи пропадат, защото са психически слаби. Мислят, че всичко е приключило след една трудност и се отказват. Трябва да си припомнят какво са преживели, да черпят сила от това и да се изправят по-силни. Това е ключът.
Кой е най-добрият ти партньор в защита? С кого си играл най-добре? Знам, че е трудно да се посочат имена, но със сигурност има защитник, с когото сте се разбирали отлично – централните бранители трябва да имат химия, да комуникират, понякога дори само с жестове или поглед. С кого се чувстваше най-уверен?
– Не знаем какво ще донесе бъдещето, но от отборите, в които съм играл досега мога да отлича Байрам Яшаница, който беше моят отличен партньор в Балкани. А както всички знаем, капитанът на националния отбор Амир Рахмани ми дава голяма сигурност, говори ми много и ми помага във всяко отношение. Играл съм с доста защитници, но вярвам, че тези двамата са ми вдъхвали най-голямо спокойствие и увереност.
Искам да те попитам и нещо, което споменах и в началото – техническата ти подготовка, нещо, което си тренирал или нещо, с което си се родил, Луми? Това е интересно. Централни защитници, които умеят да играят с топката, не са често срещани – такива, които могат да дриблират, да подават вертикално и диагонално, но и да се включват напред или да действат като дефанзивни халфове. Това ли те отличава от останалите? Как го възприемаш?
– Честно казано, когато бях малък в Лирия Призрен, играех на различни позиции в повечето мачове. Мисля, че това ми помогна да развия умението да изнасям топката от защита напред. Имам го по природа, разбира се, но също така съм работил много за това, защото тренирам всичко, което е нужно за един централен защитник. Вярвам, че това помага и на съотборниците ми – дава им пространство, възможности да атакуват без страх, защото знаят, че зад тях има добър подавач, лидер и сигурен бранител.
Кой е най-трудният нападател, срещу когото си играл?
– Със сигурност има много добри нападатели, но мисля, че е Ноа Окафор (б.а. – при равенството 1:1 между Швейцария и Косово в европейска квалификация на 18 ноември 2023 г.) Да, да, той е. Но има и други, не мога да ги изброя всички.
Имало ли е нападател, за когото в медиите се е говорело с очаквания, но на терена се е оказало различно – с партньора ти да сте го неутрализирали напълно?
– Имало е, но не помня името – номер 9 от Лудогорец, той е и национал на Швейцария (б.а. – Квадво Дуа). Често сме говорили за него със съотборниците в ЦСКА. „Блести тук, блести там“, познавахме кариерата му. Но когато излязохме на терена, нямахме никакви проблеми да го спрем, спечелихме всички дуели с него. Така че мисля, че това беше такъв случай.
Добре, Лумбард, засегнахме много теми – за финал, едно последно послание от твоя страна, като човек, който е натрупал опит и постигнал успехи, и който, вярвам, ще направи още по-голяма крачка това лято на трансферния пазар. Сигурен съм, че предстои ново предизвикателство. Какво би казал на младите футболисти или спортисти изобщо?
– Както споменах по-рано – трябва да си припомняш всички трудности. Мисли за това, какво е жертвала семейството ти, за да имаш хляб, така да се каже – за да можеш да тренираш и да получиш най-добрите възможни условия. Това е най-доброто послание, което мога да дам. Не знам какво друго да кажа – мисли за всички жертви, които ти и семейството ти сте направили, и за всички, които са те подкрепяли. Не спирай, продължавай, работи и преследвай мечтите си.
Лумбард, вярвам, че обсъдихме всичко около теб през този сезон. Надяваме се на добри новини – такива, с които ще се гордеем, както като представител на националния отбор на Косово, така и като момче, тръгнало от косовския футбол.
About The Author
