Преди броени дни внукът на Илия Вълов – Теодор Иванов, стана първото ново попълнение на ЦСКА за новия сезон. 21-годишният защитник следва стъпките и на своя баща Валентин Илиев – герой от не по-малко емблематичен миг в „червената“ митология: победата на „Анфийлд“ през 2005 г. над актуалния европейски шампион Ливърпул.
„Направеното от дядо ми и баща ми в ЦСКА ме натоварва с голяма отговорност. Техните постижения са моята истинска мотивация да постигна дори повече от тях. Баща ми ми е разказвал, че той, както и всичките му съотборници по негово време, са си оставяли сърцето на терена. Това може би е било едно от най-силните му качества“, разкрива Теодор в първото си интервю за медийните канали на ЦСКА.
Говори с вълнение за „червеното“ си ДНК и признава, че се вижда в мечтите си с изпънати победоносно ръце – подобно на баща си на „Анфийлд“: „Доста пъти съм гледал този гол и доста пъти съм плакал от емоция. Това е нещо уникално, вълнувам се така, сякаш аз съм бил на неговото място. Мечтата ми е някой ден това наистина да се случи и аз да съм на терена на такъв европейски гранд“.
Фамилията задължава, а при него тежестта е двойна, но талантливият бранител изглежда уверен в себе си. „Не бих го определил като бреме, предимствата да си от футболно семейство с такива легенди със сигурност са много. Но го има и обратното – напрежението постоянно да се стремиш да си по-добър, да защитиш името на двамата, но и да покажеш, че можеш да си по-добър и да ги надминеш. Баща ми каза, че ако искам да се наложа в този отбор, трябва да се раздавам на 100 процента и да оставям всичко от себе си на терена, независимо дали съм изиграл добър или лош мач. Важното е да давам всичко за отбора, за феновете и за фланелката“, споделя Теодор.
Външно той е копие на баща си и със сигурност няма нищо случайно, че играе на неговия пост, а и взе неговия номер в ЦСКА (14): „Като малък не са ме водили в София на мачове – баща ми се опасяваше да не ми се случи нещо на трибуните заради агитките. Но дядо ми ме взимаше на стадиона на Мизия (Кнежа) – футболния отбор от родния му град. Исках да стана вратар като него. Учеше ме как да плонжирам, как да хващам топката, как да подавам… всички вратарски тънкости. Вече когато бях на 13-14 години в школата на ЦСКА, треньорите ме поставиха като централен защитник. Там наистина се чувствам най-добре, това е моята позиция. Явно Господ така е решил“.
Теодор вече е част от първия тим на „армейците“ и амбициите му определено са големи. „Чувствам се невероятно, откакто съм в отбора. В началото се притеснявах как ще ме приемат момчетата, но всички се отнесоха страхотно към мен – както съотборниците ми, така и треньорите. Надявам се да направим силен сезон и да постигнем успехите, които феновете искат. От предишния ми престой в ЦСКА се познавам с Йоан Борносузов и Георги Чорбаджийски. Изключително се радвам, че отново сме заедно в един отбор и се надявам и тримата да получим шанс през новия сезон. Със сигурност ще докажем, че заслужаваме всяка минута на терена. Фактът, че съм първото ново попълнение на клуба през лятото, внася допълнителни очаквания, но аз съм свикнал с напрежението. Мисля, че мога да дам много на този отбор“, сигурен е талантливият защитник.
Трудностите тепърва предстоят, но той е наясно, че шансът в ЦСКА трябва да се заслужи: „Първите ми впечатления са, че всичко е поставено на много професионална основа. Запознах се лично с Душан Керкез само преди няколко дни, но от това, което знаех преди и което виждам сега, съм сигурен, че ще се работи наистина както трябва. Ако не се влагаш напълно и не искаш с цялото си сърце да играеш, няма как да се случи“.
Теодор се открои още при първата си поява с червения екип, след като отбеляза гола за ЦСКА при равенството 1:1 срещу Шкендия. Младокът заслужи похвали и заради цялостното си представяне в мача. „Радвам се, че в неофициалния дебют успях да отбележа първия си гол. Надявам се през сезона да вкарам още попадения и да помагам на отбора да печели мачовете си. Чакат ни още здрави контролни мачове тук в Словения, но съм убеден в способностите на футболистите на ЦСКА. Мисля, че ще покажем добро лице“, надява се той.
Баща му бе известен като истински боец на терена. Силният дух е нещото, на което и Теодор най-много държи: „Прекарах около година в Италия. Този период ми помогна да изградя характера си. Получих тежка контузия и нямах възможност да тренирам и да играя. Оказах се сам в държава, която не познавам и не говоря езика. Но това ми даде възможност да се убедя, че мога да се справя с много неща. Като характер може би наподобявам Серхио Рамос. Като стил на игра има още какво да се желае (смее се). Но силният характер определено е едно от най-важните неща за един футболист“.
About The Author
