Вратарят на Лудогорец Серджио Падт е един от най-опитните и солидни играчи на тима. С Грьонинген записва рекорден брой мачове без смяна, а в Разград кара вече петия си сезон. Като бивш играч на Аякс, Гент и младежките национали на Нидерландия Падт винаги е интересен събеседник. Ето какво сподели той пред „Мач Телеграф“.
– Здравейте, Серджио, чувствате ли се странно, когато видите Лудогорец да не е начело на класирането и страхувате ли се, че може да изпуснете титлата този сезон?
– На първия въпрос отговорът ми е „не“. В крайна сметка това не е първият път, в който не сме на върха на класирането, имахме доста тежка програма, заедно с това ни се натрупаха и мачове в Лига Европа. Това изисква много натоварване от футболистите, поради което такива моменти се случват. В повечето случаи се фокусираме напълно в първенството след зимната пауза и тогава възстановяваме изоставането. В този смисъл не се притеснявам, че няма да станем шампиони, но със сигурност играта ни се нуждае от подобрение и да продължим да правим стъпки в правилната посока, защото в противен случай задачата ни доста би се усложнила.
– Кой отбор смятате за най-голям конкурент за титлата този сезон?
– Преди началото на сезона бих казал двата софийски гранда – ЦСКА и Левски. „Армейците“ показаха с играта си по време на финала за Купата на България, спечелен от нас с 1:0, че прогресират, но ето, че сега се представят под очакванията си. Левски са лидери в класирането в момента и показват добра игра, заради което трябва да внимаваме и да не допускаме грешни стъпки.
– За разлика от предишната ви европейска авантюра, която завърши без победа, този сезон успяхте да надделеете над Малмьо и загубихте минимално от звездния отбор на Бетис.
– Срещу шведите играхме супер и спечелихме заслужено, така прекъснахме и сушата от 6 години без победа като гост в груповата фаза, от което сме доволни. От друга страна, гледайки откъси от двубоя срещу Бетис, човек остава с впечатлението, че нашият отбор се съревновава рамо до рамо с тим с класата на испанците. За съжаление, грешките, които направихме по време на мача, бързо и безпощадно се наказват на това ниво и това трябва да ни е за урок. Грешки няма как да не се допускат, но нека не са в такива ключови моменти. Млад отбор сме, има какво да научим и не се притеснявам, стига да не се повтарят тези неточности.
– Да поговорим за конкуренцията ви с Бонман. По едно време се редувахте в определена цикличност като титуляри, но успяхте да си извоювате правото на избор номер 1.
– Това е отбор, станал шампион 14 години поред и е нормално на всеки пост да има изключителна конкуренция. Първо, искам да кажа, че Бонман е чудесен човек и се подкрепяме взаимно, независимо кой е титуляр. Никога не знаеш какво ще се случи. В момента аз съм номер 1, но футболът е непредвидим и естествено, че и двамата искаме да играем, но който и от нас да играе, ние си помагаме. Щастлив съм с връзката, която имаме и начина, по който се мотивираме взаимно.
– Прекарали сте дълго време в Грьонинген. Това е вашата 4-та година в Лудогорец. Имате ли намерение да окачите бутонките си тук?
– Футболът е непредвидим. Днес мога да кажа, че искам да довърша кариерата си тук и да преподпиша за 3 години, но също така мога да получа едно неустоимо предложение утре и да се наложи да напусна. Внимавам с това, което казвам и в момента се опитваме да поставим отново нашето име на европейската футболна сцена и да станем шампиони. Моят договор изтича другото лято, така че наблюдаваме предпазливо какво следва.
– Играл сте в Белгия и Нидерландия. Какви сходни неща или разлики забелязвате в сравнение с България?
– Не опира толкова до първенството, в което играеш, а нивото, на което е отборът. В Холандия се намирах в средата на класирането, с Гент бяхме отбор, който се целеше за местата под Топ 3, а с Лудогорец си абсолютен фаворит. По тази причина съперниците ни са принудени да играят по-компактно, целейки се да измъкнат точка, бавейки време и т.н. Така че трябва винаги да си готов за изненадващия удар, а това често са доста трудни двубои, защото знаеш, че няма да получиш много удари към вратата си, но трябва да си готов за неочаквания шут. В крайна сметка трябва да се адаптираш, защото във всяка друга среда се очаква нещо различно от теб, но да, общо взето, не зависи от държавата, в която се състезаваш.
– Роден сте в космополитен град като Амстердам, а вече четири години живеете в малко градче като Разград. Как успяхте вие и семейството с трите ви деца да се адаптирате към обстановката?
– Съгласувахме този избор заедно със жена ми и в крайна сметка, ако тя беше скептична, щях да откажа предложението от Лудогорец. Децата ми говорят чист български, доволни са тук и това ми дава много спокойствие, защото така мога изцяло да се съсредоточа върху футбола.
– Българският и национален отбор е една от актуалните теми след катастрофите с Турция и Испания. Следите ли ситуацията и какво е вашето мнение по повод кошмарните ни представяния?
– Видях резултатите, но не се задълбочавам толкова, така че не знам какво пишат медиите по въпроса, но предвид подобен разгром, мога да си представя, че отзвуците не са особено позитивни. В крайна сметка оставам холандец и обръщам повече внимание на мачовете на сънародниците ми.
– Един пост, който изглежда добре обезпечен за България през идните години, е вратарският. Прави ли ви някой определен вратар добро впечатление?
– Въпреки факта, че „сините“ са ни конкурент, трябва да призная, че Вуцов ме впечатлява с изявите си като вратар на Левски след идването му от Славия, замествайки хърватина, с когото те имаха проблеми. Андреев е друг пример за обещаващ талант, бях приятно изненадан от неговите представяния като 18-19-годишен страж, успявайки да запише много чисти мрежи, които бяха възнаградени с трансфер във Фейенорд. Любопитен съм как тези двамата биха се развили в бъдеще и колко висока е тяхната летва.
About The Author
