ЦСКА отчете загуба от 17 милиона лева и похарчи над 21 милиона за заплати през 2026 г.

ЦСКА отчете загуба от 17 милиона лева и похарчи над 21 милиона за заплати през 2026 г.

Публикуваният годишен финансов отчет на ПФК ЦСКА разкри сериозно увеличение в разходната част на клуба, водещо до финансова загуба в размер на близо 17,4 милиона лева. Основен фактор за негативния резултат се оказва чувствителното нарастване на възнагражденията, където фонд „Работна заплата“ надхвърля прага от 21 милиона лева, наред с липсата на приходи от европейските клубни турнири през разглеждания период.

Фонд „Работна заплата“ достигна рекордно равнище

Според официалната документация, за възнаграждения на футболисти, спортно-технически щаб и администрация клубът е изплатил точно 21 326 000 лева. Това представлява скок от близо 5 милиона лева спрямо предходната отчетна година. Увеличението на пера за заплати поставя „червените“ на второ място в Първа лига по този показател, като изпреварва неколкократно бюджетите на повечето конкуренти в първенството.

Управленската структура също генерира разходи — възнагражденията на Съвета на директорите и ключовия управленски персонал възлизат на няколкостотин хиляди лева. Инвестициите в състезателния състав бележат последователна политика за привличане на по-скъпи състезатели и треньори, но това драстично повишава оперативната тежест върху бюджета.

Приходи срещу разходи: Формиране на дефицита

Общите приходи на ЦСКА за периода са в размер на малко над 24 милиона лева. Основните постъпления в клубната каса са генерирани от:

Спонсорски и рекламни договорености;
Продажба на мърчандайзинг и фен артикули с клубното лого;
Приходи от билетни каси и абонаментни карти;
Финансови дарения и отписани задължения.

В същото време общите разходи на дружеството надхвърлят 41 милиона лева. Равносметката между оперативните приходи и натрупаните разходи оформя отрицателен финансов резултат (крайна загуба) от 17 385 000 лева.

Влиянието на Европа и преходът в собствеността

Основен недостатък в приходната част остава неучастието на отбора в груповите фази на европейските турнири, което традиционно носи милиони евро от УЕФА под формата на награден фонд и телевизионни права. Липсата на тези постъпления прави финансовия модел силно зависим от директни инжекции от страна на собствениците.

Отчетният период улавя и важни управленски промени в клуба, включително прехода във властта и навлизането на новите мажоритарни акционери. Поради тази причина голяма част от натрупаните задължения и балансови преструктурирания се поемат от новата собственост чрез заеми от свързани лица и допълнителни капитализации.

Сравнение с конкурентите в Първа лига

Данните от финансовите отчети на водещите български клубове показват ясна разлика в оперативните модели:

Клуб	Фонд “Заплати”	Общи приходи	Краен финансов резултат
ЦСКА	~21.3 млн. лв.	~24.1 млн. лв.	Загуба (-17.4 млн. лв.)
Лудогорец	~29.4 млн. лв.	~68.9 млн. лв.	Печалба (+5.9 млн. лв.)
Левски	~10.4 млн. лв.	~41.9 млн. лв.	Балансиран / Печалба

Докато Лудогорец успява да покрива високия си фонд „Заплати“ благодарение на мащабни приходи от европейските си участия (почти 69 млн. лв. общи приходи), а Левски разчита на сериозни изходящи трансфери на футболисти, ЦСКА оперира с висок разходен профил без аналогичен приходен поток от евротурнирите.

Финансовият дефицит от 17 милиона лева не застрашава пряко лиценза на клуба благодарение на гаранциите и финансовата подкрепа на акционерите, но показва, че пред ръководството стои важната задача за постигане на устойчив баланс чрез класиране в Европа и оптимизиране на разходите за състава.