В Генезиса на новия Левски, ние трябва да можем да се събуждаме, преди да заживеем в съня си!
В известния филм “Генезис”, в който главен актьор е Леонардо Ди Каприо, героите влизат в сънищата на други хора, за да влияят подсъзнателно на техния реален свят, когато са будни. Вчера ние бяхме влезли в нашия сън без да го очакваме. Левски надигра Лудогорец и го победи, а ние по трибуните изживяхме прекрасна емоция, която беше наистина като от сън.
В споменатия филм героите предизвикват сън в съня на няколко нива. И колкото по-надълбоко се потапят в своите сънища, те рискуват да останат завинаги в тях. Да избягат от реалния свят.
Ние левскарите сме способни да сънуваме най-прекрасните неща, но и да изживяваме най-ужасните кошмари. И двете обаче са просто като сън, от който ние трябва да се събуждаме възможно най-бързо. За да не бъдем увличани в неговата вероломност.
Днес е понеделник, първият ден от новата седмица в края на която предстои мач с Хебър. И ако не излезем от щастливия си сън, ние може да попаднем в поредния кошмар. Това важи и за футболистите. Двата мача са коренно различни и затова ние не трябва да имаме огромни очаквания, които да не се оправдаят. А да мислим трезво и обективно на нещата. Очакваме победа от Левски, но съперникът ни направи равен с Ботев от Пловдив и очевидно ще е труден за побеждаване. Левски трябва да даде всичко от себе си, за да вземе мача. Иначе сладкият сън от вчера ще бъде заличен от кошмар..
Ние като общност не трябва да наливаме масло в огъня, не трябва и да го оставяме да изгасне.. Винаги трябва да пазим баланса в нашите емоции, за да не се оставим те да ни водят постоянно. Пример е един фен на Левски, който беше до мен в мача срещу отбора от Разград.
Вече водихме с гол преднина, но по едно време той взе усилено да псува Сангаре, дори да го обижда на расистка основа.. Аз и хората покрай мен започнахме да се споглеждаме. Исках да му направя забележка, но той беше воден от своите емоции и неоснователен гняв и затова реших да не създавам още напрежение. Той обиждаше Сангаре при всяко отиграване в продължение на няколко минути. Но изненадващо след това изведнъж взе да го подкрепя неистово. И малко след това дойде и вторият ни гол, като асистенцията беше именно на високия ни нападател. Това е доказателство, че нашите крайни емоции, особено ако не лежат на факти само могат да навредят. Дори позитивните. Летенето в облаците е също толкова опасно, както и гневът.
Затова левскари, бъдете будни и обективни. Подкрепяйте отбора докрай и вярвайте в него!
Сънувайте красивите си сънища, но не си позволявайте да живеете в тях!
Само Левски! 💙
About The Author
