СОФИЯ, БЪЛГАРИЯ – Въздухът около стадион “Българска армия” днес не просто е тежък – той е задушаващ, напоен с горчивия аромат на поражението и позора. ЦСКА София, някогашният символ на българския футбол, хегемон и непобедим воин, официално достигна безпрецедентно, историческо дъно! Това не е просто поредна криза; това е пълномащабен срив, кулминация на месеци на бедствия, които сега заплашват да погълнат цялото наследство на клуба. “Армията” е на колене, а верните ѝ привърженици са потънали в отчаяние, наблюдавайки как техният идол бавно се разпада.
“Историческо дъно” – думи, които трудно се изричат за клуб с толкова славна история. Но реалността е брутална. Сезонът завърши с най-ниското класиране на ЦСКА в историята на българския футбол – не просто извън европейските места, но с позорно място в средата на таблицата, невиждано от десетилетия. За първи път от години, клубът не само няма да играе в европейските турнири, но и изглежда далеч от конкурентните позиции. Финансовите проблеми, маскирани дълго време, сега изплуват на повърхността, застрашавайки дори редовното изплащане на заплати.
Всеки удар през последните месеци допринесе за този катастрофален колапс. Започна се с унизителното отпадане от Европа, последвано от бягството на треньора Александър Томас. Хаотичното търсене на негов заместник, включващо повече от 15 имена и публичното отричане на преговори с класни треньори като Андреа Пирло, разкри пълната липса на визия и посока. Кулминацията на спортния крах дойде с агонизиращата загуба след дузпи от “Арда” за последното европейско място – един удар, който разкъса и последната нишка надежда. А на всичкото отгоре – безпрецедентното публично искане на играчи за извинение от феновете, което окончателно взриви и без това нажежената обстановка.
“Това е краят”, ридаеше възрастен фен пред стадиона, очите му плуваха в сълзи. “Никога не съм виждал ЦСКА така. Нито по време на комунизма, нито след промените. Това е по-лошо от изпадане, защото е разруха отвътре. Няма я гордостта, няма я честта.” В социалните мрежи гневът прерасна в апатия. Мнозина призовават за бойкоти, други просто заявяват, че вече не им пука – най-страшната реакция за клуб, чието съществуване е зависимо от страстта на феновете.
Пръстите сочат към ръководството и собствеността на клуба. Липсата на ясна комуникация, хаотичните решения и очевидното неразбиране на същността на ЦСКА са довели до този позор. Феновете настояват за незабавни оставки и прозрачност, но остават без отговор, което само засилва усещането за безсилие и предателство. Клубът е обезглавен, разединен и безпомощен пред лицето на собственото си падение.
Перспективите пред ЦСКА са мрачни. Как един клуб, който не може да предложи европейски футбол, който е раздиран от вътрешни конфликти и финансови неясноти, ще привлече качествен треньор или нови играчи? Моралът на настоящия състав е на дъното, а младите таланти ще търсят спасение другаде. Заплахата от по-нататъшно пропадане е реална, като някои анализатори вече шепнат за потенциално изпадане в бъдеще – една немислима доскоро мисъл.
ЦСКА София се дави в бездънна яма, създадена от собствените си грешки и некомпетентност. Някогашен колос, сега той е бледа сянка на славното си минало, предупреждение за всеки, който подценява силата на духа и единството във футбола. Въпросът не е дали ще има трансфери или кой ще е треньор. Въпросът е дали ЦСКА изобщо може да се възстанови от това историческо дъно, или завинаги ще остане символ на една легенда, която не просто падна, а се разпадна пред очите на всички.
About The Author
