
За първи път в съвременната икономическа история на България общото богатство на българските граждани достигна впечатляващата сума от 1 трилион лева до края на 2024 г. Тази цифра, очертана в проучване на Експертния клуб по икономика и политика, бележи важен етап – пет пъти размера на брутния вътрешен продукт на страната. Средно това се равнява на приблизително 350 000 лева на домакинство.
По-внимателният поглед върху структурата на това богатство разкрива, че приблизително 70% от него е свързано с недвижими имоти, предимно под формата на собствени жилища. Други форми на инвестиции представляват малко над 1%. Икономистът Макс Баклаян отбелязва, че макар заглавната цифра да предполага заможност, реалността е по-сложна: „От една страна, изглеждаме много богати, но всъщност по-голямата част от това богатство се съхранява в домовете ни – имотите, в които живеем, което означава, че не е ликвидно или леснодостъпно за потребление.“
Проучването подчертава, че стойността на българските жилищни имоти се е увеличила със 100 милиарда лева само през 2024 г. Това увеличение на стойността на активите обаче не доведе до осезаеми подобрения в жизнения стандарт на домакинствата. Увеличението, макар и значително на хартия, има малко практическо въздействие за повечето семейства, освен ако не продадат или не инвестират в имотите си.
Въпреки това, 2024 г. се откроява като рекордна година за активност в недвижимите имоти, надминавайки дори високите нива на сделки, регистрирани през 2008 г. Това увеличение на сделките с имоти допълнително стимулира общия растеж на богатството на домакинствата.
Отвъд недвижимите имоти, останалите 300 милиарда лева национално богатство идват до голяма степен от частни предприятия. Според проучването около половината от тази част се генерира чрез предприемаческа дейност – свидетелство за трудолюбието на българите. „Българинът работи усилено и твори, а значителен дял от финансовото му богатство е концентрирано в собствения му бизнес“, подчертава проучването.
Останалата част от богатството се държи предимно в банкови депозити, което отразява предпазлив подход към спестяванията и ограничено излагане на диверсифицирани финансови инструменти.