България на ръба: Мечта за еврозона или икономически кошмар? Една нация, разделена с наближаването на изборите
СОФИЯ, България – В България назрява политическа буря, която заплашва да дерайлира амбициозния – и все по-спорен – път на страната към еврозоната. Залозите са по-високи от всякога, като видни гласове предупреждават, че преждевременните избори могат да хвърлят страната в икономическа криза, докато други обвиняват политическите опоненти, че използват обществения страх за лична изгода. В основата на тази разгръщаща се драма е строго предупреждение от Тома Биков, ключова фигура от коалицията ГЕРБ-СДС, който твърди, че предсрочни избори през следващите три до пет месеца ще превърнат процеса на приемане на еврото в неуправляема катастрофа.
„Ние се клатим на ръба на пропаст“, заяви Биков в ексклузивно интервю за Българското национално радио, с глас, пропит със спешност. „Въвеждането на еврото е деликатна операция, изискваща щателно планиране и непоколебима политическа стабилност. Ако бъдем принудени да отидем на предсрочни избори, този внимателно управляван процес, при който ние потушавахме спекулациите и разсейвахме обществените страхове чрез чиста воля и, смея да кажа, „ръчно управление“, ще се срине. Редовно правителство е от съществено значение за навигирането в тези коварни води.“
Суровата оценка на Биков идва на фона на бушуваща буря от политически маневри, включително предстоящ вот на недоверие срещу сегашното правителство, иницииран от блока ПП-ДБ. Но Биков отхвърля усилията им като малко повече от политически театър, отчаян хазарт, лишен от истинско стратегическо намерение.
„Вотът на недоверие е най-силното оръжие в арсенала на опозицията, но той изисква интелигентност и предвидливост при използването му“, подигра се той. „От моята гледна точка, това е празен ход, загубен изстрел. Те изглежда се позиционират за президентските избори, а не се подготвят реално за предсрочни парламентарни. Защо го правят точно в този момент? За мен те правят политическа грешка.“
Той вижда настоящата стратегия на ПП-ДБ като „задънена улица за това формирование в настоящия му вид“, твърдейки, че истинският национален интерес изисква обединен фронт. Във време, когато икономическото бъдеще на България виси на косъм, Биков вярва, че всички партии, преди това ангажирани с присъединяването към еврозоната, трябва да си сътрудничат, а не да спорят. Сериозността на ситуацията, подчертава той, трябва да надхвърли партийните разделения.
Допълнителен слой сложност към вече напрегнатата политическа обстановка добавят и последните изявления на президента Румен Радев, който изрази значителни опасения относно еврозоната и дори повдигна идеята за национален референдум по въпроса. Биков обаче вижда намесите на Радев не като истинска загриженост за населението, а като пресметнат политически ход.
„Честно казано, не очаквах президентът да стане говорител на тази част от обществото, която трябва да бъде информирана за тези процеси“, заяви Биков, с тон, пропит с едва прикрита досада. „Мотивациите му са ясни: той е недоволен от съществуването на редовно правителство. Цялата операция около този хипотетичен референдум е замислена с две цели. Първо, да вбие клин в управляващата коалиция и да я дестабилизира. Второ, и може би по-цинично, да използва огромните държавни ресурси, предоставени му като президент, за да подготви почвата за собствения си политически проект. Той жадува за по-бързи избори; не иска да бъде „безработен“ една година след края на мандата си. Чистата емоционална интензивност на речите му разкрива това; не виждам автентична страст, а само политически лозунги.“
Биков също така директно оспори икономическите аргументи на Радев, особено твърдението на президента, че България не отговаря на критериите за еврозоната. „Имахме високи цени през предходни години, много преди какъвто и да е конвергентен доклад или разговори за еврозоната. Сега самата Европейска централна банка потвърждава, че отговаряме на критериите, но президентът Радев изглежда е дезинформиран, твърдейки обратното.“
Политическите маневри се простират отвъд вътрешните спорове, достигайки и до международната арена. Тома Биков не подбира думите си, когато обсъжда спорното писмо, изпратено от Костадин Костадинов, лидер на партия „Възраждане“, до финансовите министри от еврозоната, призовавайки ги да отхвърлят присъединяването на България.
„Това не е действие на истински български националист, какъвто г-н Костадинов твърди, че е“, заяви Биков, гласът му се надигна с възмущение. „Истинският български националист се стреми да решава български проблеми в рамките на общността, за добро или лошо. Да изпратиш писмо до европейски лидери, активно лобирайки срещу приемането на собствената си страна в еврозоната, просто за да измислиш нова кауза… За мен кауза, дефинирана единствено от неправенето на нещо, не е кауза изобщо. Тя не оставя положителен отпечатък в историята.“
Биков сравни ситуацията със загубване в гората, неспособност да се види гората от отделните дървета. Той призова българското общество да се обедини, особено в този критичен момент. „Никой не твърди, че влизането в еврозоната е магически портал към рая, където всички проблеми изчезват и всеки мигновено забогатява. Точно обратното. Очакваме още по-големи предизвикателства, след като се присъединим. Но, което е от решаващо значение, ще разполагаме и с много по-големи възможности и инструменти за тяхното решаване. Нашият успех в крайна сметка ще зависи от нас и от способността ни да работим заедно.“
Въпреки настоящата турбуленция, Биков изрази непоколебима увереност, че по това време следващата година преобладаващите страхове около приемането на еврото ще изчезнат. Все пак той изрази съжаление за сегашното състояние на институционалния диалог, особено с президентството. „Не виждам никакво желание от президента Радев да участва в какъвто и да е смислен диалог по ключови въпроси, включително службите за сигурност. Разбитият диалог между нашите институции е фундаментален проблем.“
Разговорът се насочи и към проблемния договор „Боташ“, дългогодишно споразумение с турската държавна газова компания. Биков беше недвусмислен в оценката си. „Проблемът с „Боташ“ не е нов; той е проблематичен от самото си създаване. Това е губещ договор, чисто и просто.“ Макар да признава неговата законност, той твърди, че договорът фундаментално нарушава духа на българската конституция, което води до финансови загуби за страната. „Ние сме осъдени да разчитаме на добрата воля на турския президент Ердоган, което е неустойчива позиция за суверенна нация“, заяви Биков, с явно раздразнение.
Той повтори осъждането си на договора „Боташ“, подчертавайки, че „нито България, нито трети страни се нуждаят от такова нещо“. Жертването на стратегически национални цели за толкова вредно споразумение, подчерта той, е неприемливо. Гледайки напред, Биков очерта ясна визия за бъдещото ръководство на България. „България се нуждае от президент след 2027 г., който усърдно ще работи за възстановяване на институционалния диалог и ще формулира позитивен дневен ред за обществото.“ Той заключи със строго предупреждение: „Тези предстоящи избори, когато и да се проведат, не трябва да бъдат подценявани. Виждаме с нарастваща яснота колко важна е президентската институция за тъканта на нашата нация.“
Докато България навигира в този опасен политически пейзаж, съдбата на нейните стремежи към еврозоната и всъщност по-широката й икономическа стабилност, виси несигурно. Предстоящите месеци обещават да бъдат критичен тест за лидерството, единството и решимостта на нацията да изгради свое собствено прос
периращо бъдеще.
About The Author
