В значителна промяна спрямо дългогодишната традиция, българското правителство предприема законодателни стъпки, които биха могли да доведат до сериозни финансови промени за религиозните институции. Според последни съобщения е внесен нов законопроект, с който се предлага църквите в България да започнат да плащат данъци – практика, от която досега са били освободени.
С десетилетия наред религиозните организации в страната, особено Българската православна църква, функционират без данъчни задължения върху собственост и приходи, свързани с духовната им дейност. Това им е позволило да се съсредоточат върху работа с общности, опазване на културното наследство и извършване на богослужения, без финансов натиск от страна на държавата. Новото предложение обаче може да сложи край на този привилегирован статут.
Законодателната инициатива предизвика широк дебат сред политически, религиозни и обществени среди. Привържениците на промените твърдят, че в едно модерно и справедливо общество всички институции – независимо от религиозната си принадлежност – трябва да споделят отговорността за финансиране на обществени услуги. Те също така подчертават, че някои религиозни организации притежават значителни активи и извършват печеливши дейности, които към момента не се облагат с данъци.
От друга страна, критиците на законопроекта изразяват опасения, че новите изисквания ще окажат негативно влияние върху по-малките религиозни общности, които разчитат предимно на дарения и доброволчески труд. Те се опасяват, че задължителното облагане с данъци може да ограничи социалната и духовна подкрепа, която тези организации осигуряват, особено в по-бедни райони.
Докато законопроектът преминава през процедурите на българския парламент, остава да видим как окончателният му вариант ще балансира между финансовата справедливост и религиозната свобода. Едно е сигурно – отношенията между държавата и религиозните институции в България навлизат в нов етап, където отчетността и устойчивостта са в центъра на общественото внимание.
About The Author
