Легендата на Левски – Божидар Искренов представи днес книгата си „Без обувки“, която разкрива историята, професионалния път и успехите на Радостта на народа, както го наричаха феновете. Книгата е написана съвместно с журналиста Васил Колев, като двамата дадоха пресконференция на „Герена“, която бе уважена от изпълнителния директор на Левски Даниел Боримиров, както и от негови бивши съотборници.
Ето какво каза Искренов пред медиите:
“Да, наистина закъсняхме. Аз имам вина донякъде, но не съм знаел, че ще бъде толкова сложно. Имахме идея да представим книгата в края на годината за Коледа, но не успяхме. Имаше и субективни причини, защото трябваше да отива в чужбина и по този начин закъсняхме. След това имаше коректори и така нататък. Благодаря на издателите, че свършиха тази работа. Опитахме се да направим нещо, което да бъде интересно на хората. Наистина тази книга е само футболна, в нея няма нищо жълто или клюкарско. Всичко е абсолютно проверено. Абсолютната истина – историята, мачовете. Всичко е едно към едно.
Има много неприятни моменти в кариерата на един спортист. Опитах се да си спомня само хубавите неща, но все пак не можем да зачеркнем лошите неща, макар че те все пак остават някъде на втори план. Това е животът, но не съжалявам за нищо.
Случайно избрах датата 9 май, но после се сетих, че на този ден през 1984-агодина играем финал за Купата на Съветската армия на „Васил Лески“ срещу Доростол Силистра. После си спомних, че първият ми мач за Левски беше на 11-и май и валеше страшен дъжд.
Аз съм се родил тук, това е моят дом, моят отбор. Нормално да бъда тук, което е уникално изживяване и съм много щастлив. Мисля, че това е мястото, където трябва да я представя. Книгата е и за Левски, и за другите клубове, в които съм играл, но това е част от живота на един спортист. Спестил съм само тези истории, които не съм си спомнил. Но сигурно има много интересни моменти, които не мога да разкажа. Но вътре наистина има интересни неща.
Не е нещо ново за мен да съм в ръководството на Левски, защото все пак съм бил осем години директор на „Герена“. Сега в момента съм координатор на втория отбор на Левски. Трябва да съгласувам с треньори, с директори на школата и с треньори на първия отбор евентуално да се видят какви футболисти има, какъв им е потенциала или качеството.
Не, стига с този безспорен талант. Ти просто или го искаши и го правиш, или не го правиш. Аз съм се опитвал да правя всичко от гледна точка да се забавлявам.
На този стадион ми липсва едно нещо – козирката. Защо ви го казвам ли? Защото най-много обичах, когато играехме на слънчево време, под козирката падаше сянка и аз играех, където е сянката. Това в реда на майтапа. Липса ми, естествено футболът. Играе ми се в момента, няма как, но всичко е свършило.
Когато отидох в ЦСКА всички знаеха и им казах, че аз не съм от ЦСКА. Аз си играя в ЦСКА и си върша работата. И казах, че не могат да ми се сърдят. Но това е все едно отиваш от един ресторант главен готвач и отиваш като главен готвач, но в друг ресторант. Ти отивам да работиш.Те всички знаеха, даже идваха фенове на Левски на мач на ЦСКА. Интересното беше друго, че никой от феновете и от публиката на ЦСКА никога не са имали някакви пререкания или ексцесии спрямо тях.
Повече книги няма да пиша. Една е достатъчна”, завърши с усмивка Гибона.
About The Author
