
Думите на Стойчо Младенов винаги са тежали и не се делят на две. Особено когато са насочени към любимия ЦСКА. Този сезон „армейците“ преживяват исторически позор под ръководството на Душан Керкез. Стигна се до смяна на спортния директор и още редица промени. Но засега резултатите остават плачевни.
“Дотук единственото хубаво нещо в нашия клуб е собственикът. Всичко друго е под въпрос. Не искам да обиждам никого, но имам усещането, че 90% от хората в ЦСКА учат. А ЦСКА никога не е бил училище. От ЦСКА всички се учеха. Ние задавахме тенденциите. Това, което виждам като класиране, е ужасно, немислимо. Никой не ме е търсил за нищо. Но винаги съм бил и ще бъда част от историята на клуба. Истината обаче трябва да се каже”, сподели Младенов пред “Тема спорт”.
“Думите ми винаги са били тежки. Като стомана. Не се огъват, не се делят на две. Особено когато сърцето ми кърви за моя любим ЦСКА. Гледам как клубът, който някога беше нашата гордост, нашата крепост, сега се срива. Този сезон не е просто загуба, а исторически позор. Под ръководството на Душан Керкез болката е още по-голяма. Сменят се директори, треньори, но раната остава отворена. Резултатите са плачевни… Те просто нямат дъно.
Единствената светлина в този мрак, единствената надежда, е собственикът. Защото всичко друго… всичко друго е един огромен въпросителен знак. Не искам да наранявам никого, но не мога да мълча! Сякаш 90% от хората в клуба са дошли, за да се учат. А ЦСКА не е училище! ЦСКА е бил храм, в който другите идваха да се прекланят. Ние диктувахме играта. Ние бяхме авангардът. Ние задавахме тенденциите!
Днес гледам класирането и душата ми се свива. Не е просто лошо, а ужасно, немислимо! Никой не ме е търсил. Никой не иска да чуе болката ми. Но аз съм тук. Аз съм част от историята на ЦСКА и никой не може да ми отнеме това. И точно защото сърцето ми е армейско, съм длъжен да кажа истината, колкото и да боли тя.”

