
В изявлението си Ангелов зае принципна позиция относно автономията на младите играчи и техните семейства при вземането на решения за развитие. Той подчерта, че никое дете не е „собственост“ на който и да е клуб или треньор и че решението за преминаване в друг отбор в крайна сметка е на родителите и играча. Според Ангелов, етикетирането на подобни трансфери като кражба игнорира факта, че развитието на футбола е динамичен процес, воден от възможности и стремежи, а не от лоялност към определена институция.
Ангелов не се спря само на защитата на собствената си академия – той също така оспори последователността на позицията на Хазуров. Той посочи, че Хазуров преди това е бил свързан с клуб, който не е управлявал собствена академия, но въпреки това е успявал да привлече млади таланти чрез по-добри условия и обещания за растеж. По това време, отбеляза Ангелов, Хазуров не е повдигал опасения относно справедливостта или етиката. Това очевидно противоречие, предположи Ангелов, е отслабило достоверността на настоящите обвинения.
Тази препирня между две влиятелни фигури подчертава по-широка и често неизречена реалност в младежкия футбол. Трансферите на млади таланти между академиите далеч не са необичайни; те са редовна част от спортната екосистема. Подобни спорове обаче рядко излизат наяве с това ниво на пряка конфронтация. Неотдавнашният епизод разкрива колко чувствителна и конкурентна е станала надпреварата за отглеждане на бъдещи футболни звезди.
Въпреки че и двата клуба остават уважавани институции в българския футбол, този инцидент изважда наяве нарастващия натиск в системите за развитие на младежите. С нарастването на възможностите за развитие и продължаването на конкуренцията между клубовете за най-добри таланти, подобни разногласия може да станат по-чести. И все пак, фокусът, както твърди Ангелов, трябва да остане върху това, което е най-добро за играчите и тяхното дългосрочно развитие, а не върху войните за територии между академиите.