СОФИЯ, БЪЛГАРИЯ – В продължение на седмици името на Пауло Бенто витаеше като примамлив, но все по-неистов шепот около обсадения стадион “Българска армия”. В хаотичната обстановка след внезапното напускане на Александър Томас и опустошителното европейско отпадане на клуба, престижният португалски тактик се превърна в символ на надежда, потенциален спасител, който да изведе ЦСКА София от най-мрачния му час. Слуховете прераснаха в оглушителен рев, насищайки медийните репортажи и фенските дискусии. Но днес, с драматично и окончателно съобщение, ЦСКА проговори! Те казаха истината! И истината, далеч от това да донесе спокойствие, предизвика нова вълна от шок и недоверие в целия български футбол!
Очакването беше достигнало връхна точка. След горчивия вкус от европейското отпадане и острите критики от страна на съперничещи треньори относно “липсата на характер” на ЦСКА, верните “червени” жадуваха за твърда ръка, световно признато име, способно не само да преизгради разкъсан състав, но и да възстанови гордостта и стабилността. Пауло Бенто, току-що напуснал поста си начело на националния отбор на ОАЕ и с впечатляващо CV, включващо престои в Португалия и Южна Корея на Световни първенства, изглеждаше идеалният вариант – опитен лидер, който може да командва уважение и да се ориентира в бурните води на клуб в криза.
Ежедневно се появяваха съобщения: “Бенто преговаря!”, “Сделката е неизбежна!”, “Договорени са лични условия!”. Фен форумите гъмжаха от вълнение, мечтаейки за завръщане към дните на слава под ръководството на доказан международен мениджър. Португалските медии дори се включиха, намеквайки, че Бенто наистина е отворен за ново предизвикателство в Източна Европа. Сцената беше подготвена за триумфално представяне, мощен сигнал, че ЦСКА е готово да се бори обратно към върха.
Но тогава се появи официалното изявление. С кратко, почти клинично съобщение, ЦСКА София угаси огъня около Бенто с смразяваща окончателност. “ПФК ЦСКА София потвърждава, че съобщенията, свързващи г-н Пауло Бенто с поста старши треньор, са неточни”, се казваше в изявлението, напълно лишено от фанфари или обяснения. “Търсенето на нов старши треньор продължава и ще направим съобщение, когато подходящият кандидат бъде идентифициран и осигурен.”
Разкритието беше удар в корема. Това не беше просто отричане; беше рязко, студено завръщане към реалността след седмици на витаеща надежда. “Истината”, която ЦСКА каза, не беше тази, която феновете отчаяно искаха да чуят. Тя ги остави замаяни, изложени на нов слой несигурност и разочарование.
“Сериозно ли са?!” изрева популярен блогър на ЦСКА, изразявайки колективното възмущение. “След всички тези спекулации, цялата тази надежда, те просто го отхвърлят с едно изречение? Кого търсят тогава? Това е шега!” Друг фен добави: “Бенто щеше да ни даде доверие. Сега сме отново на изходна позиция, изглеждайки още по-отчаяни.”
Ръководството на клуба, вече подложено на интензивен контрол заради възприеманата липса на прозрачност, задълбочи пропастта на недоверие с този последен ход. Защо позволиха на слуховете за Бенто да се разпространяват толкова дълго, ако са били “неточни”? Беше ли това умишлен опит да се отклони вниманието от европейския провал? Или разкрива по-дълбока дисфункция в процеса на вземане на решения в клуба, неспособност да се осигури точно онзи тип висококалибрени мениджъри, от които толкова отчаяно се нуждаят?
Спортните анализатори бързо анализират последствията. “Това е огромен автогол за PR на ЦСКА”, заяви ветеранът анализатор Димитър Илиев. “Те се нуждаеха от морален тласък, а вместо това нанесоха нов удар. Отричането на име като Бенто, особено след толкова широко разпространени слухове, оказва огромен натиск върху този, когото ще назначат. Този човек веднага ще бъде сравняван с ‘този, който се изплъзна’.”
Непосредственото бъдеще за ЦСКА остава обвито в още по-голяма мистерия. С бързо наближаващата предсезонна подготовка и състав, отчаяно нуждаещ се от лидерство и посока, клубът сега трябва да действа бързо, за да осигури нов треньор. Но въздухът е изпълнен със скептицизъм. Кой ще стъпи в обувките на работа, изглежда, отхвърлена от мениджър от ранга на Бенто? И може ли ЦСКА наистина да привлече таланта и стабилността, необходими за преодоляване на настоящата си криза, или този последен обрат ще ги тласне още по-дълбоко в бездната?
“Истината” беше казана, но за ЦСКА София тя се усеща по-малко като яснота и повече като жестока подигравка, оставяйки феновете да се чудят: ако не Бенто, то кой може да поправи този счупен гигант? Търсенето продължава, но тишината от “Армията” сега е прекъсната от ехото на разбитите очаквания.
About The Author
