Левски София започна летните си тренировки в сряда, но енергията сред привържениците беше странно приглушена. Въпреки очакването около новия сезон и европейските турнири, съобщението за напускането на Илиян Стефанов хвърли сянка върху началото. Часове преди първата тренировка клубът обяви официално – Стефанов, любимец на феновете, ще си тръгне. Тази новина предизвика разочарование сред феновете, тъй като мнозина се бяха привързали към страстта и присъствието на халфа на терена и извън него.
Известен с обич от феновете като Нани, Стефанов прекара близо три години, носейки синята фланелка, играейки в 76 мача във всички състезания и отбелязвайки 13 гола. Само статистиката обаче не може да улови напълно неговото влияние. Макар че цифрите му може да не се открояват на хартия, ролята му в новата история на Левски е всичко друго, но не и обикновена. Той се представи, когато беше най-важно, а коронният му момент дойде на 15 май 2022 г. В 57-ата минута на финала за Купата на България той вкара победния гол срещу главния съперник ЦСКА – емоционален гол, който сложи край на 13-годишната суша на Левски в трофеите. Този единствен удар, асистиран от Филип Кръстев, вписа името му в клубната история. Още по-поетично е, че три от 13-те му гола бяха срещу ЦСКА, превръщайки се в тих трън в петата им през годините.
Това, което отличаваше Стефанов, не беше само приносът му в мачове с висок залог – това беше неговото уважително поведение и смирение, дори към ожесточени съперници. Поведението му по време и след дербито на 2 март тази година беше свидетелство за характера му. Във футболна култура, често измъчвана от враждебност и арогантност, Стефанов се държеше с достойнство. Той не разпалваше напрежение; вместо това, той въплъщаваше спортменския дух, на който родителите биха могли да посочат с гордост. В свят на шумни личности, той остана здраво стъпил на земята – играч, който ценеше играта и нейните ценности пред славата или богатството.
Пътят на Стефанов с Левски започва скромно. Подписан като свободен агент от Берое по препоръка на Димитър Димитров-Херо, неговият ход е подкрепен от легендарния треньор Станимир Стоилов. Той е една от последните останали връзки с отбора, който вдигна Купата на България през 2022 г. Днес само няколко съотборници от този триумф остават на „Герена“ и дори те вероятно скоро ще продължат. Стефанов също така претърпя сериозна контузия на коляното през март 2023 г., която го отстрани от игра за близо девет месеца. Но чрез дисциплина и решителност той се завърна по-силен, като в крайна сметка избра да напусне клуба по свои собствени условия, вместо да стои настрана, докато договорът му изтече.
Левски го почете с подобаващо изпращане. Собственикът на клуба Наско Сираков връчи на Стефанов възпоменателна плакета – заслужен жест, признаващ приноса му. Това е знак за уважение, който съвременният футбол твърде често пренебрегва. Играчите, които дават всичко от себе си, не бива да се измъкват тихо през задната врата. Докато Стефанов започва нова глава, името му ще продължи да отеква по трибуните на „Георги Аспарухов“. Той си спечели мястото не само с головете си, но и със своята отдаденост, поведение и класа. Докато изследва нови футболни възможности, той се подготвя и за живот извън терена – инвестира в образованието си и трупа опит в икономиката. Има надежда, че личности като него един ден ще помогнат за преобразяването на българския спорт отвътре. Какъвто и път да избере, едно е сигурно – той никога няма да върви сам. Феновете на Левски винаги ще помнят емоциите, които им е дал, а това е нещо, което никоя статистика не може да измери.
About The Author
