Павел Панов остава запомнен като една от вечните легенди на българския футбол, а участието му на Световното първенство 1974 е сред най-силните доказателства за класата му. В мача между България и Германия той се превърна в символ на борбеност и стил, оставяйки ярка следа въпреки мощта на съперника. Играта му съчетаваше техника, смелост и интелигентност – качества, които го направиха един от най-обичаните играчи от своето поколение.
Сблъсъкът на немска земя беше истинско изпитание за българския състав, но Панов успя да се открои с движението си без топка, прецизните решения и лидерското си присъствие. Дори срещу един от най-силните тимове в света по онова време, той показа, че българският футбол може да се противопоставя достойно. Много анализатори и до днес определят представянето му като едно от най-зрелите и впечатляващи в кариерата му.
Наследството на Панов далеч надхвърля един-единствен мач. Той е символ на епоха, в която българските футболисти печелеха респект на международната сцена, и пример за професионализъм, който продължава да вдъхновява поколения. Споменът за изявите му, особено на световното първенство, поддържа живо усещането за гордост и уважение към онези, които са изграждали историята на българския футбол.

