Има стадиони, които са нещо повече от бетон и трибуни – те са живи символи на идентичност, памет и страст. За ЦСКА и неговите привърженици стадион „Българска армия“ винаги е бил именно такова място. Не просто терен за футбол, а дом. Място, където поколения се събираха, гласовете се сливаха в едно, а спомените се вписваха в душата на клуба. Докато затваряме тази глава, ние носим със себе си звуците, емоциите и наследството, които я правят незабравима.
В чест на последния мач, изигран на емблематичния стадион, ЦСКА представя специален екип за сезон 2025, наречен Последният тътен. Тази фланелка е много повече от спортна екипировка – тя е почит. В сърцето на дизайна ѝ стои един силен елемент: визуализация на автентичната звукова вълна от последното скандиране „ЦСКА“, което огласи трибуните в този съдбовен ден. Това скандиране, родено от сърцата на привържениците, е израз на непоклатима вярност и непримирим дух. То ни напомня как именно феновете винаги са били гласът, който ни издига, дори в най-тежките моменти.
За да съхраним този исторически миг, клубът вплете в долната част на фланелката специален QR код. При сканиране той отвежда до дигитален архив, в който могат да се чуят пълните 90 минути скандирания от последния мач. Това е не просто аудиозапис, а жива капсула на времето – възможност отново да усетим атмосферата, да се потопим в енергията на трибуните и да си спомним не просто как е завършила срещата, а как е била изживяна.
Визията на екипа отразява тежестта на момента. Чисто червената основа символизира сила и единство, а бордо акцентите по яката, ръкавите и долната задна част добавят дълбочина и уважение. Изборът на цветове и дизайн е премерен – вкоренен в традицията, но насочен към промяната. Това е екип, който представя както пътя, който сме извървели, така и този, който ни предстои.
Тази фланелка е не просто облекло – тя е спомен. Свидетелство за вярност, белег от историята и връзка между поколенията. Докато ЦСКА започва новата си страница, тази почит гарантира, че последният тътен на стадион „Българска армия“ ще продължи да отеква – не само в паметта ни, но и върху гърдите ни.
About The Author
