Журналистите от „Винер цайтунг” Петра Темпфер и Симон Планк са пропътували с автобус разстоянието от Виена до София заедно с работещи в Австрия българки болногледачки. 16-часовото пътуване те са използвали, за да разберат повече за естеството на работа на тези жени.
Една от тях е 57-годишната Рая (името е променено от редакцията). Тя се грижи за 87-годишен дементен мъж от Залцбург. „Работата е толкова тежка, че вече никой не иска да се занимава с нея. Ние сме последните, които са останали”, казва Рая.
Това потвърждава и друга жена, грижеща се за дементна пациентка в Австрия, която не знаела дали е ден или нощ, постоянно обикаляла с инвалидната си количка жилището и всяка нощ по няколко пъти идвала да буди болногледачката си. Трета тяхна колежка казва, че са я били и карали да работи като чистачка. „Системата обаче функционира само така – с работна ръка от чужбина”, уверява Рая.
Причината защо се наемат с тежката работа, бързо се изяснява. „В Австрия получаваш чисти 2 500 евро месечно”, казва Рая. Така тя може да си позволи добър живот в родината – с къща с голяма градина и още едно жилище. „Когато се върна, първо ще се заема с градината”, допълва тя.
Гледачките, които са на 24-часов режим, се наемат от австрийски агенции чрез посредници за работа в двете държави. Преди започването на работа в Австрия е необходимо преминаването тримесечно обучение. Ангажиментите принципно са ясно определени – оказване на помощ в ежедневни действия като миенето, обличането или пазаруването, но не и поставянето на инжекции, например (официално те се наричат придружителки). Освен това агенциите плащат пътуванията с автобус и се грижат за заплащането. Има и агенции, които само посредничат – при тях пациентите плащат директно на гледачките си, пише „Винер цайтунг”.
Австрийското издание обяснява, че има и посреднически такси, които са различни – някои агенции взимат по няколкостотин евро месечно, докато други начисляват еднократна такса. Има и такива, които се рекламират с това, че не взимат такси.
От София журналистите Петра Темпфер и Симон Планк продължават към Мездра, за да се срещнат с още една гледачка на 24-часов режим – Никол (името е променено от редакцията). Тя за първи път не се е прибрала у дома с автобуса – след 30 години работа в чужбина си купила кола за дългите пътувания.
„Всички млади хора бягат”, разказва Никол. Отиват или в близкия голям град, или в чужбина, където има по-добро образование и добре платена работа. Не става дума за 24-часовите грижи за възрастни пациенти – 52-годишната Никол също е една от последните, които се занимават с тази дейност.
Тя свързва факта с топящото се население на България с края на комунизма през 1989 година и присъединяването на страната към ЕС, улеснило изключително работата и следването в чужбина. Но според нея основната причина е друга: „България е корумпирана. Парите просто изчезват”. За да се изпълнят изискванията на ЕС, се купуват евтини материали – например за строителството на автомагистрала до Мездра, а останалата част от парите потъва в джобовете на политиците, казва жената. „Затова всичко е разбито, улиците са пълни с дупки, никой не иска да остава тук.”
Интересът към гледане на възрастни спада
Австрийското издание не пропуска да отбележи, че по индекса за корупцията на Трансперънси интернешънъл България заема 76-о място от 180 страни. А работата на черно според проучване, направено по поръчка на „Visa”, възлиза на 34,6 процента от БВП, което е най-високият показател в ЕС.
Приведени са и данни за интереса към работата на 24-часов режим за гледане на възрастни хора – през последните 20 години броят на кандидатките да се занимават с това е спаднал наполовина – заради лошите условия и заплащането. Сре
дната им възраст е 54 години.
About The Author
