Не беше лесно човек да се добере до Карлос Насар на 24 февруари вечерта след церемонията за награждаване на най-добтрите спортисти на България за 2024 г., организирана от Българската асоциация на спортните журналисти (БАСЖ) със съдействието на WINBET.
Карлос стана № 1 с рекорден в историята на анкетата брой точки и логично грабна и „Наградата на публиката“. Преди обаче да получи наградата си от президента на Република България Румен Радев, Карлос излезе на сцената, за да получи наградата „Вдъхновение“, учредена от WINBET и БАСЖ и връчена посмъртно на починалия в края на 2022 г. негов откривател, ментор и бивш треньор Илиян Илиев.
Всички искаха да се снимат с Насар, който през 2024 г. спечели всичко, което можеше да бъде спечелено в кат. до 89 кг във вдигането на тежести. Той не отказа нито една снимка, селфи, интервю, просто разговор, пожелания и какво ли още не. Това бе вечерта на заслужената му коронация в София след историческа за него и за България олимпийска година.
– Карлос, през 2024 г. ти спечели всичко, което можеше да се спечели в щангите, като най-отгоре е олимпийската титла, гарнирана със световни рекорди. Сега спечели анкетата “Спортист на годината“ с рекорден в историята резултат, както и наградата на публиката. Можеш ли да опишеш емоцията?
– Чувствам се невероятно. Днешният ден ми създаде невероятен спомен, който винаги ще остане с мен. За мен тези награди означават и обичта на хората, те са награда за труда, който хвърлих през миналата година, трудът на моя екип, помагал ми през цялото време. Това е наградата на нашата България, знаете аз колко много обичам страната си. Знам, че и хората много ме обичат, затова тази награда е много ценна за мен.
– Ти вдигаш впечатляващи тежести над главата си, но колко тежат именно очакванията на хората, техните надежди и мечти, свързани с теб? Колко тежи тази отговорност?
– Осъзнавам това. С всеки един ден опитвам да съм достоен, по-честен, по-справедлив, по-добър, отколкото съм бил вчера. Надявам се така да оставям добър пример сред младите.
– Какво е състоянието ти в момента, след като бе взето решение рамото ти да не бъде оперирано, а травмата да се лекува по друг начин?
– Възстановяването ми върви по план. Процесът е доста труден, тъй като постоянно излизат нови и нови травми. През миналата година имах наистина много успехи, но само аз и моят екип знаем какво стои зад това, каква е цената. Не пропуснах нито едно състезание: станах първи в Бундеслигата, след това титла на Европейското първенство, титла на Световната купа, злато на Олимпийските игри, още четири състезания в Бундеслигата и накрая титла на Световно първенство. В целия този път аз пренебрегнах възстановяването си. За сметка на това сега трябва да го наваксам, за да мога още дълги години да радвам България. Срок за пълното възстановяване? Няма. Не искам да се ангажирам със срокове, пак казвам – всичко върви по план.
– Заедно с Павел Христов, сина на Илиян Илиев, получихте учредената от WINBET и БАСЖ награда „Вдъхновение“ в памет на Илиев. Това ли е думата, която най-точно олицетворява направеното от Илиев за теб?
– Вдъхновение е точна дума, но има и много други, като например създател. Този човек остави диря в живота на всички, които го познаваха, той направи много не само за мен. Той създаде човека, който съм сега като личност, като характер и като състезателя, който гледате. Всичко това ме направи човека, подобряващ световни рекорди с лекота.
– Ако той сега беше тук, какво би му казал?
– Искам да му кажа, че той успя.
– Чрез теб?
– Да, чрез постиженията ми в последните години.
– Колко трудно ти беше да продължиш напред, когато той почина в края на 2022 г.? Никога не си крил, че Илиев има и бащинска роля в живота ти…
– Безкрайно трудно. Безкрайно трудно ми е и сега, макар че аз не приемам, че той си е отишъл. Такъв човек не можа да си тръгне от сърцата на хората, които го познават. Не го виждаме обаче физически… И скърбим…
– Стана ясно от публикации, че ще отидеш в друга категория? Би ли дал подробности? Постигна успехите си до 89 кг…
– Ако всичко е наред и участвам на Европейското първенство през април, най-вероятно ще се състезавам до 96 кг, а след това състезание – до 98 кг. Гоня нови предизвикателства, нови съперници, нови рекорди и титли за постигане. Готов съм да се изправя и пред такива препятствия, спортът затова е интересен.
– И последен въпрос за ЦСКА – твоя любим футболен клуб, който минава през труден период. Като вече успял спортист, също преминал през доста трудности, какво би казал на отбора, като човек, който носи клуба в сърцето си?
– В последния мач срещу Ботев Пловдив имаше промяна – ЦСКА показа добра игра. Но като човек, който носи клуба в сърцето си, искам да им кажа, че те също трябва да почувстват ЦСКА в сърцето си и да дават най-доброто от себе си. Това бих им казал. Колкото до другото, щангите и футболът са доста различни. Харесвам футбола, но не бих си позволил да коментирам професионалисти в други спортове.
About The Author
