СОФИЯ, БЪЛГАРИЯ – Тъкмо когато разбитото сърце на “Българска армия” изглеждаше неспособно на по-нататъшен шок, декларация толкова дръзка, толкова абсолютно невероятна, прониза опустошения пейзаж на българския футбол: Рикардо Са Пинто, избухливият португалски подпалвач, публично потвърди интереса си да поеме ЦСКА София, нагло обявявайки дълбокия безпорядък в клуба за “интересна възможност!” Това не е просто изявление; това е предизвикателство към самото понятие за разум, акт на чиста дързост от човек, чието име предизвиква както пламенна страст, така и дълбок ужас сред “червените”.
Са Пинто, фигура, чийто предишен, макар и кратък, престой на “Българска армия” остави незаличима следа от безкомпромисни изисквания и пламенна страст, сега гледа към завръщане в клуб, пропадащ в бездна. Предишното му, привидно илюзорно обещание да “гони титлата догодина” изглеждаше като жестока фантазия само преди дни, особено когато докладите потвърдиха, че ЦСКА все още е затънал в треньорски лимб, парализиран от “безкраен кошмар” на нерешителност с “над 15 имена” в списък и “нищо решено”. И все пак, ето го отново, оглеждащ се сред самите развалини, които може би ще трябва да възстанови.
Какво прави това “възможност” за мениджър от калибъра на Са Пинто? Иронията е почти твърде болезнена, за да бъде понесена. ЦСКА е клуб, който завърши на най-ниското си класиране в лигата, изгонен от европейския футбол, наречен “в коша” и превърнат в “посмешище” от воденото от его управление на Александър Томас. Той се съвзема от предателството на “Светльо”, където предполагаем лоялен фен е празнувал мъчителното им поражение. Той все още се опитва да отхвърли тревожната сянка на скандала с “благодарностите от Пеевски”, който допълнително подкопа доверието в почтеността на лигата. За повечето това е токсичен котел на провала; за Са Пинто това е примамливо предизвикателство. Тази перспектива говори много за уникалния темперамент на Са Пинто – той или процъфтява сред монументални предизвикателства, вижда несравним шанс за изкупление, или е искрено заслепен от мащаба на потенциалната слава, ако успее там, където всички останали са се провалили.
Който дръзне да поеме юздите, ще наследи не просто отбор, а мандат за безмилостна “чистка” – брутално прочистване, предназначено да отстрани играчи, които не се представят на ниво, нелоялни и немотивирани, които са били в основата на конфликта между играчи и фенове. Известната взискателна природа на Са Пинто и непоколебимата му воля за победа със сигурност биха били подходящи за такава задача, правейки го идеалния, макар и експлозивен, екзекутор за радикалния рестарт на клуба. Но това също така гарантира допълнителни вътрешни фойерверки и потенциално взривоопасна съблекалня. Пристигането му, ако изобщо се осъществи, несъмнено би означавало незабавен край за много настоящи играчи на ЦСКА.
Най-големият въпрос обаче остава забулен в объркващата нерешителност на клуба. Са Пинто ясно е заявил интереса си, но ЦСКА продължава да се задържа в треньорско чистилище. Наистина ли клубът се е спрял на него след седмици на колебание, или това е пресметнато изтичане на информация от лагера на Са Пинто, за да ги принуди да действат, слагайки край на фиаското “все още без шеф”? Верните “армейци” са уловени в мъчителен цикъл от отчаяна надежда и горчив цинизъм. Някои се вкопчват в думите му като в маяк, вярвайки, че само такава силна личност може да въведе ред. Други са изтощени от продължаващата шарада, страхувайки се, че това е просто пореден жесток обрат в безкрайния кошмар на техния клуб, отлагащ всяко реално решение.
За Са Пинто, навлизането в този водовъртеж би било монументален хазарт за кариерата му, рискувайки репутацията си в клуб, балансиращ на ръба на пълната безсмисленост. За ЦСКА неговият продължаващ, предизвикателен интерес, дори в сегашното им състояние на разруха, е доказателство за историческата привлекателност на клуба – или може би просто за това колко отчаяно е положението им. Сцената е готова за кулминация, но объркващата неспособност на ЦСКА да вземе окончателно решение, въпреки дръзкия интерес от фигура като Са Пинто, гарантира, че драмата продължава. Ще се възползват ли най-накрая от тази “интересна възможност”, или “Армията” просто ще потъне още по-дълбоко в забрава, завинаги уловена от собствената си парализа?
About The Author
