Нападателят на Левски София, Мустафа Сангаре, наскоро се присъедини към подкаста „Гласът на Левски“, където отдели време да отговори и на някои допълнителни въпроси на читателите на БТА. В откровен и непринуден разговор Сангаре хвърли светлина върху пътя си в клуба, адаптацията си към живота в България и развитието си като футболист. От момента, в който получи предложението, той знаеше, че това е крачка напред. Веднага се запозна с богатото наследство на клуба, историите за успех и дългогодишните традиции. Нямаше и намек за колебание – той разпозна Левски като престижен клуб със сериозна футболна култура.Размишлявайки върху пристигането си, Сангаре си спомни как е бил поразен от професионализма и топлото посрещане от персонала. Тренировъчните съоръжения и инфраструктурата на клуба веднага се откроиха – сравними, според него, с клубовете от най-висок ранг във Франция. Самата София също му направи силно впечатление. Той описа града като оживен и лесен за адаптация, което направи прехода му по-плавен. Силният старт на терена също помогна – той успя да вкара гол в началото на кариерата си в Левски, което само засили увереността и чувството му за принадлежност.
Животът в светлината на прожекторите си има своите особености. Като централен нападател на Левски, Сангаре бързо се превърна в познато лице в града. Феновете често го спират по улиците за снимки или за да споделят страстните си очаквания, че Левски трябва да печели всеки мач. Въпреки че футболът не винаги е бил неговото призвание – той започва да играе по-късно от повечето – пътят му към това да стане нападател е оформен от постоянното му развитие през различни позиции, започвайки като десен бек, преминавайки през лявото крило и накрая установявайки се на върха. Той шеговито споменава, че по време на тренировки все още показва защитните си умения, за голямо разочарование на съотборниците си.
Що се отнася до ежедневието му, Сангаре го поддържа семпъл. Котката му го събужда, той закусва, скача в колата си и отива на тренировка. Сред головете, които е отбелязал, най-много се откроява този срещу Локомотив София – това е дебютният му гол, отбелязан след като е влязъл от пейката, и той бележи ключов тласък на увереността. Той също така цени напрегнатото дерби срещу ЦСКА, особено защото Левски осигури победата по драматичен начин в самия край. Работата с треньорите Станислав Генчев и Хулио Веласкес също е ключова част от неговото развитие. Той отдава почит на Веласкес като на най-тактически подготвения треньор, с когото някога е работил, казвайки, че е научил много под негово ръководство.
На въпрос за съотборниците си, Сангаре не се поколеба да посочи Евертън Бала като най-технически опитния, като същевременно похвали Асими Фадига. Той отбеляза, че съблекалнята има своя уникална енергия – цунамито носи хумора, а българските играчи често вдигат нивото на шум, като Асен Митков е водещ вокално. Естествено, той се чувства най-близък до другите френскоговорящи играчи, като Джават Ел Джемили, Фадига, Оливър Камдем и Карл Фабиен. Въпреки слуховете за напрежение сред резервите, Сангаре настоява, че атмосферата в отбора е силна и отворена. Всички искат да играят, разбира се, но комуникацията с треньора Веласкес държи фрустрациите под контрол.
Що се отнася до представянето му, Сангаре продължава да работи върху всички аспекти на играта си – независимо дали става въпрос за завършване, подавания или физическа подготовка. Той признава, че все още се развива и въпреки че е отбелязал 8 гола и е направил 6 асистенции в първия си сезон, знае, че може да допринесе повече. Личната му цел да отбележи над 20 гола не е просто амбиция – тя е част от стремежа му да бъде по-добър и да помогне на отбора да успее. Но той винаги поставя колективния успех на Левски пред личните отличия. Докато някои играчи се обръщат към психолози, Сангаре предпочита да държи нещата близо до дома – да преглежда представянията си със семейството си, което предлага честна и конструктивна обратна връзка. Именно този вид здраво стъпила на земята система за подкрепа го държи фокусиран, дори когато мачовете не вървят по план.
About The Author
