ЦСКА Москва се гордее с богата история в развитието на млади таланти, но пътят от юношеската академия до титуляр в първия отбор рядко е гладък. През този сезон няколко обещаващи млади играчи бяха изпратени под наем в различни лиги, привидно за да натрупат ценно игрово време и да се завърнат на ВЕБ Арена готови да окажат влияние. Но наистина ли е така, или някои от тези временни трансфери са просто начин да се разчисти съставът и да се отложат трудни решения?
Едно име, което често се появява в дискусиите, е Владислав Яковлев, който в момента играе за арменския Урарту. Въпреки че Суперлигата може да не е най-бляскавата дестинация, докладите сочат, че Яковлев получава редовни минути. Но наистина ли той се развива срещу нивото на конкуренция, необходимо за да предизвика играчи като [споменете настоящ халф на ЦСКА]? Или той е просто голяма риба в малък вир, а прогресът му тъпче на едно място в лига, далеч от интензивността на руската Висша лига?
След това има слухове около други възпитаници на академията, разпръснати из футболния пейзаж. Дали те разкъсват противниците и привличат вниманието на треньорския щаб на ЦСКА? Или тънат в забрава по пейките, а потенциалът им избледнява с всяка изминала седмица на бездействие?
Истината, както винаги, вероятно се крие някъде по средата. Някои трансфери под наем несъмнено ще се окажат ползотворни, предоставяйки на тези млади играчи твърдостта и опита, необходими за да се състезават на най-високо ниво за ЦСКА. Може да видим изненадващ завърнал се играч през следващия сезон, скрит диамант, който е разцъфнал далеч от светлината на прожекторите.
Съществува обаче и неудобната реалност, че не всеки обещаващ млад играч ще успее. Някои периоди под наем могат да се превърнат в задънена улица, плавно изплъзване от дългосрочните планове на клуба. Дали стратегиите на ЦСКА за преотстъпване наистина са предназначени за развитие, или понякога са удобен начин за управление на броя на играчите в състава и избягване на трудни решения за освобождаване?
Феновете на ЦСКА имат право да бъдат едновременно обнадеждени и скептични. Виждали сме проблясъци на брилянтност от академията в миналото, играчи, които са се превърнали в крайъгълни камъни на отбора. Но сме били свидетели и на талантливи млади играчи, които са избледнявали след вдъхновяващи периоди под наем.
С наближаването на края на сезона, представянето и прогресът на тези играчи под наем ще бъдат под все по-голям контрол. Ще успее ли някой от тях да си пробие път в плановете на Виктор Гончаренко за следващия сезон? Или ще се превърнат в поредната бележка под линия в дългия списък на обещаващи таланти, които така и не реализираха потенциала си в ЦСКА Москва? Отговорът, както винаги, ще бъде разкрит на терена – ако изобщо получат шанс.
About The Author
