Мустафа Сангаре: От Парижкия Квартал до “Гласът на Левски” – Неразказаната История на Номер 12
София, България – Нападателят на Левски, Мустафа Сангаре, беше поредният гост в подкаста „Гласът на Левски“, където разкри интригуващи подробности от живота и кариерата си. Ето какво сподели 26-годишният таран пред БТА, хвърляйки светлина върху пътя си от френските улици до българския футбол.
Пътят до “Герена”: Без Колебания и Силно Впечатление
Когато получава оферта от Левски, Сангаре не губи време. „Проверих клуба, историята, успехите, традициите. За мен нямаше съмнение, че идвам в голям клуб. Нямах никакви колебания да направя тази крачка напред“, категоричен е той. Първото нещо, което го е впечатлило в „сините“, е професионализмът, с който е бил посрещнат, и базата на клуба, която по думите му „няма за какво да завижда и на големи клубове във Франция“.
Животът в София и Срещите с Феновете
Адаптацията към София и клуба е била бърза и безпроблемна. „София е чудесен град за живот, в Левски свикнах бързо. Приеха ме добре, започнах да вкарвам в първите мачове, всичко се разви добре“, споделя Мустафа. Популярността, която идва с позицията на централен нападател на Левски, не го смущава. Хората го спират по улиците за снимки и поздравления, но понякога имат и конкретни послания: „Най-често искат да се снимаме заедно, но понякога просто държат да ми обяснят, че Левски трябва да печели абсолютно всичките си мачове.“
От Десен Бек до Централен Нападател: Една Неочаквана Еволюция
Един от най-изненадващите факти, които Сангаре разкри, е свързан с неговата позиция на терена. „Аз започнах късно с футбола и започнах като десен бек. След това постепенно еволюирах и започнах да играя на по-предни позиции. Минах през ляво крило, преди да стана централен нападател.“ Той дори се шегува, че понякога на тренировка показва на защитниците Алдаир и Камдем как се играе в защита, но „не е хубаво точно те да разбират, че съм бил десен защитник“.
Рутина, Любими Моменти и Тайните на Съблекалнята
Ежедневието на Мустафа е просто: „Всяка сутрин ме буди моята котка, след това закусвам, качвам се на малката си кола и отивам на тренировка. Това е.“
Любимият му гол е първият срещу Локомотив (София), влязъл като резерва при победа с 6:1. „Вкарах хубаво попадение още в първия си официален мач. Това ми даде увереност.“
Любимият му мач със синята фланелка е първото дерби с ЦСКА, спечелено в самия край, заради „атмосферата, напрежението, радостта след мача.“
Относно работата с треньорите, той изказва благодарност на Станислав Генчев, който го е привлякъл, и определя Хулио Веласкес като „най-добре подготвения тактически треньор, с когото съм работил“.
Когато става въпрос за съотборници, Евертон Бала е най-техничен, а Цунами е най-забавен в съблекалнята. Най-шумни са българите, като гласът на Асен Митков се чува най-силно. Най-близък е с френскоговорящите играчи – Фадига, Оливер Камдем, Карл Фабиен и Джават Ел Джемили.
Сангаре категорично отхвърля слуховете за разделение в съблекалнята: „Атмосферата в отбора е чудесна, няма никакво напрежение или поне аз не съм забелязал.“
Амбиции, Психология и Странности на Терена
Французинът признава, че работи усилено върху подобряването на завършващия удар и излизането на чисти позиции. Макар да е вкарал 8 гола и да е дал 6 асистенции в първия си сезон, той знае, че може много повече и се стреми към прогрес.
Въпреки че са имали психолог при Станислав Генчев, Мустафа предпочита да обсъжда представянето си със семейството. „С тях анализираме мачовете, нищо не ми спестяват – казват ми когато съм бил добър не терена, когато съм бил ужасен. Това ми помага най-много.“
Относно съдийските решения, Сангаре има усещането, че понякога реферите са предубедени: „Те преценяват, че щом Сангаре е 195, не трябва да пада, когато го дръпнат за фланелката. Но това е нарушение, независимо дали съм висок два метра или 170 см.“
Причината за маската е психологическа. След счупен нос в Португалия и втори удар в България, той се чувства по-сигурен с нея, въпреки че вероятно ще я свали за постоянно в бъдеще.
Най-трудният Момент и Номера на Фланелката
Най-трудният му момент е бил, когато подписва първия си професионален договор с Амиен и получава мистериозна контузия. Болката и отслабването с близо 20 кг го карат да губи надежда за футбола, но бактерия в гърба е открита и лекувана, макар и с много усилия.
Изборът на номер 12 за Левски е сантиментален: „В Левски избрах 12, защото това е номерът на квартала в Париж, в който съм живял.“ В националния отбор на Мали, където е национал, носи номер 18, тъй като не е имал голям избор.
От Тенисист до Цирков Аниматор: Неочакваният Път на Мустафа
Преди футбола, Мустафа е тренирал тенис, но амбицията му не е била да стане професионален тенисист поради финансови причини. „Играех тенис наистина за удоволствие.“
Още по-любопитно е, че преди да стане професионалист във футбола, той е работил като аниматор на деца, водейки дори курсове по цирково изкуство в училищата и фитнес тренировки за по-големи деца. „Тогава играех в седма дивизия и съчетавах двете неща. Това беше рутина, която ми харесваше.“
Преминаването от седма дивизия към професионален клуб като Амиен от втора дивизия е било голям скок. „Тогава беше голям скок. След като пристигнах във втора дивизия, започнах да тренирам много по-интензивно и в един момент тялото ми не издържа.“
Мечтата за Белгия и Националният Отбор на Мали
Сангаре с удоволствие би играл в Белгия, не само заради езика и близостта до Франция, но и защото смята, че белгийското първенство, макар и едно ниво по-високо от българското, е „по-медийно и по-лесно можеш да направиш трансфер оттам в по-голям шампионат“.
Относно избора си за националния отбор, чийто баща е от Мали, а майка му от Сенегал, Мустафа признава, че е трудно да избираш. Но Мали са имали конкретно предложение, а селекционерът Том Сенфие го е гледал с фланелката на Левски. „Този подход на треньора ми хареса и избрах да играя за Мали.“
Историята на Мустафа Сангаре е доказателство за неочаквания път към успеха, упоритостта и постоянството в преследването на мечтите, независимо от предизвикателствата.
Кой факт от живота на Мустафа Сангаре ви изненада най-много? Споделете в коментарите!
About The Author
