Въпреки някои проблеми в атака, Левски се представя добре от началото на сезона по отношение на отбелязването на головете. След трите във вратата на Славия, „сините“ вече имат 48 попадения или средно точно по два на мач. Единствено Лудогорец до момента е по-напред от тях в това отношение. Шампионите са наказвали съперниците си 49 пъти.
Ако запази това темпо до края на сезона, то Левски може да се счита за сигурен за мястото си в челната тройка. А даже и за второто, което към днешна дата изглежда като абсолютен максимум, който може да бъде постигнат. Все пак трябва да отчетем, че изхвърлянията за титла не дойдоха от ръководството, което има ясна визия – излаз в Европа. Правим изводите за положението на „Герена“, опирайки се на историята на клуба. А тя показва, че настоящият сезон е 80-и за Левски в Първа лига и нейните разновидности. „Сините“ са участвали в трите сезона на Националната футболна дивизия в периода 1937-1940, както и неизменна част от съществуваща от 1948 година А група или Първа лига, както се нарича сега. В 27 от досегашните 79 сезона родният гранд е успявал да стигне средно до поне 2 гола на мач. В 16 от случаите е ставал шампион, 8 пъти е бил втори, 2 пъти трети, а извън челната тройка е останал само веднъж. Това стана точно преди 10 години. Тогава за плейофната фаза Левски се оказа във втората шестица и финишира на най-горното място в нея – седмото. Това му позволи да бележи много срещу най-слабите 5 тима в първенството, които срещна още два пъти и вдигна чувствително резултатността си. Това бе и последният сезон, в който „сините“ прехвърлиха границата от 2 гола средно на мач.
Извън този шампионат, Левски винаги е в тройката, когато бележи толкова. Следователно важно е да задържи това темпо на вкарване до края на първенството, защото в предишните 3 години неизменно завършваше на доста по-ниското от амбициите си четвърто място.
Най-силният сезон си остава 2006/07 – 96 гола в 30 срещи или средно по 3,2 на мач и разбира се – спечелена титла.
