От любяща прегръдка до смъртоносни удари: Трагичното падение на Севда и нейната осиновителка
Пловдив, България – Смразяваща тишина се спусна в съдебната зала, когато чукчето удари, запечатвайки съдбата на Анка Михайлова. Осем години. Осем години зад решетките за жената, на която някога е бил поверен животът на едно уязвимо осиновено дете. Присъдата, произнесена след продължителна съдебна битка, която плени и ужаси нацията, бележи трагичния край на една история, която започна с обещание за любящ дом и завърши с невъобразима сърцераздирателност.
Жертвата, Севда, малко момиченце с блестящи очи, едва навършило една година и осем месеца, имаше бъдещето си брутално откраднато. Нейният кратък живот, доказателство за сложността на осиновяването и крехкостта на доверието, беше прекъснат не от болест или злополука, а от ръцете, които трябваше да я отглеждат и защитават.
Кошмарът се разиграва вечерта на 23 септември 2023 г. Севда е откарана по спешност в Университетска болница „Св. Георги“ в Пловдив, малкото й тяло е обхванато от тежка черепно-мозъчна травма. Лекарите се бориха храбро близо месец, но увреждането беше твърде тежко. На 16 октомври 2023 г. Севда умира от нараняванията си, оставяйки след себе си поредица от въпроси без отговор и общност, бореща се с безсмислието на смъртта й.
Първоначално Анка Михайлова поддържаше фасада на невинност, разказвайки история за нещастно падане на игриво дете. Тя твърдеше, че Севда, в своята невинна буйност, се е свлякла от леглото върху безпощадния теракотен под. Трагичен инцидент, настояваше тя, момент на детска несръчност. Но студените, твърди факти, щателно разкрити от прецизни съдебни експертизи, рисуваха много по-зловеща картина.
Многобройни експертни анализи, поръчани от съда, систематично разгромиха защитата на Михайлова. Нараняванията по главата на Севда, заключиха експертите с смразяващо единодушие, бяха напълно несъвместими с обикновено падане. Тяхната окончателна, осъдителна присъда говореше за поне три отделни удара, последвани от силно разклащане на главата на детето. Това не беше злополука; това беше брутално нападение.
Към ужаса се прибави и откритието на множество следи от ухапвания, обезобразяващи мъничкото тяло на Севда. Анка Михайлова, в отчаян опит да обясни това гротескно доказателство, предложи шокиращо и неправдоподобно оправдание: тя твърдеше, че се е опитвала да „събуди Севда“ по този варварски начин. Чистото извращение на това обяснение накара всички, които го чуха, да потръпнат, разкривайки дълбочината на отчаянието и измамата.
Самият правен процес беше влакче в увеселителен парк от емоции и противоречиви аргументи. В първоначалния етап Анка Михайлова беше призната за виновна в причиняване на тежка телесна повреда, действие, което в крайна сметка доведе до смъртта на Севда. Прокуратурата, убедена в злонамереното намерение на Михайлова, настоятелно настояваше за присъда за умишлено убийство, обвинение, което носеше много по-тежко наказание. Защитата, от друга страна, се придържаше към тезата за случаен акт, представяйки свидетели, които свидетелстваха за привидно грижовната грижа на Анка за осиновеното й дете. Това привидно противоречиво доказателство подклаждаше обществения дебат и задълбочаваше чувството за трагедия.
Въпреки това, Върховният съд, в своята крайна мъдрост, отхвърли и двете крайни молби. Той призна сериозността на акта, като същевременно изглежда, че е намерил недостатъчно доказателства за доказване на умишлено намерение за убийство. Фокусът се измести към неоспоримата бруталност на нападението и неговите опустошителни последици.
За известно време след първоначалното си задържане Анка Михайлова получи временно отсрочка, освободена докато сложната правна машина работеше. В последната си, отчаяна молба пред Върховния съд, тя изрази трогателно желание – да й бъде позволено да се върне у дома, в познатата си обстановка. Но правосъдието, макар и бавно, беше непреклонно. Молбата й беше отхвърлена. Портите на Сливенския затвор сега са отворени, за да я приемат, ярък символ на последиците от нейните действия.
Случаят със Севда служи като мрачно напомняне за уязвимостта на децата, особено тези, настанени в осиновителни домове, и огромната отговорност, която върви с родителството. Той подчертава критичната роля на съдебната медицина в разкриването на истината, дори когато тя е забулена в отричане и измама. Въпреки че осемгодишната присъда може да се стори недостатъчна за някои пред лицето на такава дълбока загуба, тя представлява окончателната съдебна дума в една трагедия, която завинаги ще преследва колективната памет на Пловдив. Краткият живот на Севда, макар и брутално прекъснат, оставя след себе си наследство от скръб и силен призив за бдителност в защитата на най-невинните
сред нас.
About The Author
