зависи от мен, аз ще го направя. Все пак има и различни фактори, които не зависят от мен.
– Имаш ли неосъществена мечта до момента?
– Стотният мач, това ми е. Всичко друго, което е зависило от мен, съм го осъществил.
– Кой беше човекът, който те запали по футбола?
– Дядо ми, той е бивш футболист. Той ме заведе за пръв път на стадиона, именно на Локомотив.
– Имаш ли си идол в световен мащаб от дете и кой е любимият ти отбор в чужбина?
– От малък симпатизирам на Меси и Барселона. В момента ме радват различни футболисти, без значение дали играят на моя или на друг пост.
– Срещу кой футболист ти е било най-трудно да се изправиш?
– Имало е доста, но може би като визитка Андрия Живкович от ПАОК.
– Имаш ли някакъв ритуал преди мач?
– Имам доста, но по-добре да не ги казвам, че ще ме помислят за луд (смее се).
– Разкажи ни малко повече за тези двубои с ПАОК, тогава под ръководството на Станимир Стоилов.
– Незабравими моменти както за мен, така и за Левски. Аз още си ги пазя в съзнанието, връщам си клипове от мачовете, защото те ме показаха като човек и футболист и винаги ще съм благодарен на г-н Стоилов за възможността.
– Имаше ли някакво притеснение преди европейски мачове с Левски, на които си и титуляр?
– В нощта преди мачовете не, защото не знаех до последно дали аз ще играя, защото имаше проблеми в отбора, Цунами беше с контузия. Със сигурност е имало някакъв вид напрежение, все пак първи европейски мач и аз бях мисля на 21 години.
– За националния тим ти бе извикан от Младен Кръстаич. Как се работи с него?
– Благодарен съм му, че реши да ме извика, тогава не бях титуляр в Левски и той ми предостави поле за изява в състава на „лъвовете“. Притеснение преди първия мач със сигурност е имало, но не и напрежение.
– Твоят колега Марин също не беше титуляр, но бе извикан и се представяше на добро ниво…
– Когато един треньор има вяра в теб, стои зад теб и ти е зад гърба ти, винаги ще е по-спокойно за един млад футболист.
– От всички треньори, с които си работил, има ли някой, на когото можеш да кажеш, че ти е като втори баща?
– Ако кажа едно име, ще обидя някого. Благодарен съм на всеки един, който ме е тренирал. Дали е било добро или лошо за мен, от първия до последния са ме изградили като човек и футболист и мога само да им изкажа благодарности.
– Ти, както и целият отбор на Левски, гледахте филма за Гунди. Хареса ли ти?
– Хареса ми, Иван и Андрей са направили нещо несравнимо във филмовата индустрия. Да разкажат по този начин историята на един велик българин и левскар е зашеметяващо.
– Имаше ли нещо специфично, което разбра от неговия образ?
– Научава се всичко, това е животът му. Ти се докосваш до него при онези трудни години за живеене.
– За финал, какво би искал да кажеш на феновете на Локомотив?
– Приеха ме много добре, последният мач ми ръкопляскаха, в предишното гостуване също усетих много положителна енергия от тяхна страна. Ще се опитам по всякакъв начин да се докажа, че съм дошъл да помогна на отбора. Имам апел към тях – да продължат с подкрепата си, ние ще направим абсолютно всичко възможно по силите си да възродим Локомотив и да го върнем там, където трябва – в горните места на българския футбол.
– Благодаря ти за отделеното време. Пожелавам ти много здраве, щастие и успехи с Локомотив.
– И аз благодаря.
