В началото на 2025 година, Левски София — един от най-емблематичните български футболни клубове — се озова в необичайна и тревожна ситуация. Отборът остана без старши треньор, а бъдещето на спортно-техническото ръководство бе неясно. Това предизвика напрежение сред привърженици, журналисти и анализатори. Въпреки нарастващото безпокойство, бяха разгледани три кандидатури за нов наставник. Сред тях фигуриран и добре познат чуждестранен специалист с месечно възнаграждение над 60 000 евро. Друг кандидат – сръбски треньор – отказал още преди началото на официални преговори. В крайна сметка, всички предложения бяха отхвърлени или прекратени. Но каква бе причината?
Изненадващо, Наско Сираков – основната фигура и мажоритарен собственик на клуба – не даде публично обяснение за отказите. Мълчанието му само засили мистерията, докато спекулациите се разпространяваха из спортната общност. Напрежението стигна до там, че разгневени фенове обградиха автомобила на легендата пред тренировъчната база в опит да получат отговори. Но дори под натиск, Сираков запази самообладание и не разкри мотивите зад решенията си.
С времето обаче стана ясно, че Сираков следва принцип, който все по-рядко се среща в съвременния футбол – умереност. Вместо да се поддаде на големи имена, впечатляващи автобиографии или външни очаквания, той очевидно залага на дългосрочна визия, а не на бързи и ефектни решения. Подходът му, макар и неразбран от някои, се отличава рязко от импулсивните действия на други клубове при подобни обстоятелства. Вместо да търси бляскаво име, той предпочита да изчака подходящия човек – този, който споделя ценностите на Левски и разбира същността на клуба.
Това съзнателно забавяне не беше резултат от нерешителност или липса на амбиция. Напротив – то разкрива по-дълбоко осъзнаване на значимостта, която има назначаването на треньор в клуб с мащаба на Левски. Не ставаше дума просто за попълване на празно място, а за избор на лидер, който може да вдъхне доверие, да уважава корените на клуба и да се справи с предизвикателствата на българския футбол. За Сираков, дори една грешна дума или несъвместима философия можеха да отклонят отбора от правилния път.
В крайна сметка, това което на пръв поглед изглеждаше като бездействие, всъщност се оказа премерено търпение. Методичното мълчание на Сираков и устойчивостта му срещу обществения натиск показаха лидер, който цени обмисления напредък повече от моментното одобрение. Докато част от феновете все още копнеят за незабавни резултати, други започват да виждат в неговия подход необходима корекция в свят, управляван от импулси и краткосрочни цели.
About The Author
