Звънецът на съблекалнята звънна за последен път. Иван беше усмихнат, чувствайки едновременно носталгия и тръпка. След две години в клуба, това беше последната му тренировка. От утре той щеше да е играч на ЦСКА София – мечта, която работеше да осъществи от дете. Докато си връзваше обувките, той се огледа в познатите лица на съотборниците си, които му пожелаваха успех. Един от тях, старият му приятел и капитан, го потупа по гърба: “Показа им, че си истински. Сега отиди и покори София, но не забравяй откъде си тръгнал.”
Излязоха на терена. Тренировката беше лека, по-скоро приятелски мач. Иван се наслаждаваше на всяко докосване на топката. Усещането за тревата под краката му, звукът от удара на топката, дори познатият мирис на земята – всичко беше част от него. Докато се готвеше да шутира към вратата, видя две непознати фигури, облечени в черни униформи, да се приближават към него. В един момент си помисли, че са от охраната, но след като ги видя, че носят белезници, сърцето му се сви. “Това е някаква шега, нали?” – си помисли той. Но когато се приближиха, те показаха значките си.
“Иван Петров ли сте?” – попита единият от тях. “Имаме заповед за арест. Трябва да дойдете с нас.” Шокът обхвана целия отбор. Треньорът се затича към тях. “Какво се случва? Има някаква грешка!” – извика той. Но полицаите просто поклатиха глава. “Той знае за какво става дума. Сега, да вървим. Няма нужда да правим шоу.” Иван стоеше като замръзнал, а погледите на всички бяха насочени към него. Всичките му мечти, цялата му работа, целият му живот се сгромолясаха пред очите му.
Без да проговори, Иван тръгна с полицаите. Докато минаваше покрай съотборниците си, той можеше да види объркването и разочарованието по лицата им. Някои бяха ядосани, други просто тъжни. Отдалечавайки се от терена, където животът му беше винаги толкова прост и ясен, той чу думите на капитана: “Върни се, Иван!” Той не се обърна, защото знаеше, че това е краят. И докато вратата на полицейската кола се затваряше, той видя как слънцето залязва над стадиона – мястото, където беше оставил всичко, за което някога се е борил.

