Президентът Румен Радев обяви намерението си да се обърне към Конституционния съд след отказа на председателя на Народното събрание Наталия Киселова да допусне гласуване по предложението му за референдум относно влизането на България в еврозоната през 2026 г. Радев направи изявлението по време на брифинг за пресата на летище София, като повтори позицията си, че всеки българин трябва да има възможност да изрази мнението си относно готовността на страната да приеме единната европейска валута.
Предложението на президента, внесено миналата седмица в изненадващо телевизионно обръщение, беше върнато като недопустимо от Киселова, която се присъедини към позицията си с премиера Росен Желязков и ГЕРБ, които преди това заявиха, че референдумът не трябва да преминава към парламентарен дебат. Предложението беше подкрепено от „Възраждане“, МЕХ, „Величие“ и ТИСП, но не и от БСП, която също му се противопостави. Дори и да беше допуснато до пленарното заседание, общият консенсус беше, че щеше да бъде отхвърлено.
Радев обвини Народното събрание в „безпрецедентно нарушение на закона“, твърдейки, че отказът да се разгледа предложението му е опит за заглушаване на значими обществени дебати. Според него, етикетирането на референдума му като „против еврото“ е изопачаване на действителното му намерение, което е да се оцени общественото мнение относно готовността на страната да приеме еврото през 2026 г.
Президентът заяви още, че неговата инициатива вече е предизвикала отдавна очаквани дискусии относно готовността на България за еврозоната, позовавайки се на скорошни изявления на ключови политически фигури като Пеевски и Борисов, които най-накрая признаха опасенията си относно повишаването на цените и икономическия контрол.
Радев изрази загриженост относно финансовите предизвикателства, пред които е изправена страната в контекста на влизането в еврозоната, като подчерта неотдавнашен пример от страна, която прие еврото, където цените на стоки и услуги от първа необходимост скочиха бързо в месеците преди смяната на валутата. Той предупреди, че България може да се сблъска с подобни последици без достатъчно финансови буфери и регулаторни мерки, особено като се има предвид, че 30% от българите са изложени на риск от бедност, а 1,3 милиона граждани в момента живеят под прага на бедността, според данни на НСИ.
Освен това президентът критикува правителството за това, че не е представило цялостен пакет от мерки за смекчаване на потенциалното икономическо въздействие от приемането на еврото. Той посочи, че през първото тримесечие на 2025 г. се наблюдава значително забавяне в бюджетните приходи, съчетано с рекордни разходи и заеми, което допълнително усложнява икономическата ситуация.
Радев настоя, че призивът му за национален референдум е средство за осигуряване на прозрачност и отчетност. Той подчерта, че управляващата партия има отговорност да информира ясно гражданите за ползите и рисковете от приемането на еврото и да осигури тяхното съгласие чрез реални действия, а не чрез празна реторика.
About The Author
