СОФИЯ, БЪЛГАРИЯ – Само дни след като отрече дръзки слухове за високопрофилен ход за Андреа Пирло, ПФК ЦСКА София се потопи по-дълбоко във водовъртеж от безпрецедентна нестабилност, разкривайки истина, далеч по-тревожна от всяка минала спекулация: над 15 различни имена активно се борят за вакантния пост старши треньор, създавайки публичен спектакъл, който подчертава отчаяното състояние на клуба и очевидната липса на ясна посока. Този зашеметяващ брой претенденти, изтекъл от вътрешността на измъчения клуб, разби всяка илюзия за структурирано, целенасочено търсене, вместо това рисувайки картина на отчаяна надпревара около клуб в дълбока криза.
Самият обем на кандидатите – смесица от опитни ветерани, амбициозни новоизгряващи треньори, местни български надежди и неясни чуждестранни тактици – сигнализира за озадачаваща липса на сплотеност в сърцето на “червените”. След сезон, белязан от унизително европейско отпадане, внезапното напускане на Александър Томас и експлозивна публична вражда между играчи и разгневени фенове, “армейските” привърженици копнееха за решително ръководство. Вместо това, те стават свидетели на хаотичен кастинг, който подкопава всяка преструвка за бърз, стратегически процес на възстановяване.
“Петнадесет имена?! Това не е процес на подбор, това е отчаяна лотария!” изрева виден глас от фен подкаст на ЦСКА, отразявайки широко разпространеното възмущение. “Те преминаха от преследване на световна звезда като Пирло до интервюиране на всеки с треньорска значка и пулс. Това показва пълно объркване на върха. Кой изобщо взима тези решения?”
Източници, близки до клуба, говорейки при условие за анонимност, описват процес, граничещ с пандемониум. Мениджъри, усещайки възможност сред уязвимостта на ЦСКА, според съобщенията бомбардират клуба с автобиографии, прокарвайки клиенти от всеки кът на футболния свят. Едновременно с това ръководството на ЦСКА, под огромно напрежение и без ясен спортен директор, изглежда приема почти всяко предложение, неспособно или нежелаещо да стесни кръга на кандидатите решително.
Тази политика на отворени врати е довела до изумително разнообразие от кандидати, от бивши шампиони на Източна Европа и дългогодишни помощник-треньори до неясни чуждестранни мениджъри с малък или никакъв опит в безпощадния български футболен пейзаж. Разнообразието предполага, че клубът няма дефиниран философски подход, няма последователна тактическа идентичност и няма специфичен профил за своя следващ лидер. Търсят ли дисциплинар, за да укротят състава? Развиващ млади таланти, за да ги отгледа? Дефанзивен прагматик, за да стабилизира кораба, който тече? Или атакуващ визионер, за да разпали отново страстта на “Армията”? Отговорът, в този хаотичен момент, изглежда е: всичко горепосочено и нищо с убеждение.
Последиците за ЦСКА са тежки. Самият публичен характер на този обширен списък допълнително уврежда репутацията на клуба, карайки го да изглежда безпомощен и уязвим. Несъмнено това изостря вече възпламенените напрежения с фенбазата, която чувства, че клубът й се третира като въртяща се врата за опортюнистични мениджъри. Как могат играчите, все още страдащи от искане за извинение от собствените си привърженици, да се ангажират с визия, когато създателят на визията е едно от над десет взаимнозаменяеми лица?
Анализаторите са категорични в осъждането си. “Това е учебникарски пример за провал в управлението на криза”, заяви ветеранът футболен анализатор Георги Петров. “Когато се опитваш да излъчваш сила и стабилност, не публикуваш списък с над 15 кандидати. Това казва на всички, че не знаеш какво правиш. Казва на всеки сериозен треньор, че е просто един от многото, намалявайки престижа на ролята.”
Огромната задача по оценка на такъв широк кръг от таланти пада върху вече подложено на стрес ръководство, склонно към нерешителност. Всяко интервю, всяко обсъждане, всяко потенциално изтичане на информация само удължава агонията за фенбаза, отчаяна за яснота. С бързо наближаващата предсезонна подготовка и необходимостта от вземане на решаващи трансферни решения, ЦСКА не може да си позволи да губи време.
“Армията” сега наблюдава със смесица от болезнено любопитство и ескалираща ярост. Ще изрови ли тази хаотична гонитба на нов треньор в крайна сметка диамант в суров вид, изненадващ кандидат, способен да обедини клуба и да преодолее коварните му течения? Или тази безпрецедентна “гладна надпревара” е просто предшественик на още по-дълбоко спускане в бездната на вътрешните раздори и спортната беззначимост? За ЦСКА София търсенето на лидер се превърна в отчаян и много публичен спектакъл, без край на хоризонта.
About The Author
