СОФИЯ, България – Призракът на “Криптокралицата” Ружа Игнатова продължава да преследва животите, които тя безвъзвратно промени, но най-силно този на собствения ѝ брат, Константин Игнатов. В рядко и откровено интервю за bTV, видимо измъченият Константин разкри пластовете на минало, което отчаяно иска да отхвърли, разкривайки дълбоките белези от въвличането му в OneCoin – прословутата пирамидална схема, дирижирана от неговата изчезнала сестра. Думите му нарисуваха жива картина на човек, който се стреми към изкупление, но е постоянно обвързан с призрака на жена, която едновременно е обичал и е негодувал.
“Срамувам се от миналото си, защото работих за OneCoin”, призна Константин, гласът му тежък от смесица от съжаление и примирение. Признанието не беше просто изявление на факт, а дълбоко осъзнаване на трите години, които прекара в американски затвор, последвани от две години домашен арест, като GPS мониторът беше постоянно, унизително напомняне за неговото падение. Той копнее за чисто начало, за живот, свободен от задушаващата сянка на известността на сестра си. “Не искам да знам дали Ружа е жива или да чувам нещо за нея повече”, заяви той, отчаяна молба за освобождение от разказ, който не е изцяло негов.
Сагата започна достатъчно невинно, или поне така вярваше Константин. Преди внезапното си изчезване, Ружа, харизматичната и привидно брилянтна основателка на OneCoin, му подаде ръка – предложение за работа като неин асистент. Тя беше представена като скучна, административна роля: организиране на полети, управление на логистиката. “Тя го увери, че всичко ще бъде наред и че планира да се върне”, спомни си Константин, горчива ирония, която сега оцветява тези спомени. Той беше привлечен в нейната орбита, съблазнен от обещанието за близост до успеха, без да подозира за финансовия водовъртеж, който се зараждаше под повърхността.
Когато Ружа изчезна безследно, оставяйки след себе си поредица от разорени инвеститори и глобално издирване, Константин се озова неволно изтласкан в светлината на прожекторите. Нейните партньори, отчаяни да потушат нарастващата вълна от тревога сред клиентите, настояха някой да представлява OneCoin. “Повярвах на нея и на нейните партньори, поради което изнасях презентации по целия свят”, обясни той, пионка в игра, далеч отвъд неговото разбиране. Той лесно призна своята наивност по отношение на криптовалутите и липсата на каквато и да е истинска управленска роля. Той беше, по неговите думи, просто служител, уловен във водовъртежа на щателно изградена измама.
Преди година Константин се завърна в България, променен човек. Изминалите години на лишаване от свобода и домашен арест бяха изпитание, създавайки нова перспектива. Неговият фокус, твърди той, е решително върху настоящето, целенасочен опит да избегне корозивното влияние на минали съжаления. Трогателно разкритие подчерта дълбоката лична цена на неговото участие: малко преди ареста си той научи, че ще става баща. Тази радостна новина, съпоставена с надвисналата заплаха от затвор, се превърна в източник на огромна мъка. “Затворът беше тежък. Можех да се справя с мизерията, но да не съм до детето си в ранните му години беше много болезнено”, сподели той, суровата емоция, очевидна в гласа му.
Търсене на изкупление: Спомени за затвора и семеен разрив
Описанието му на затвора беше неприкрито и сурово. Това беше брутална среда, изобилстваща от насилие и страх, място, където той “стигна дъното няколко пъти”. Опитът му вля в него отрезвяващо осъзнаване за изкуплението. “Вярвам, че няма изкупление в очите на другите. След като направиш грешка, хората никога не ти позволяват да я забравиш”, размишлява той. “Предизвикателството е да се научиш да прощаваш на себе си, да поемеш отговорност – не просто да изтърпиш наказанието си, а да се стремиш да се справиш по-добре.”
Чувствата на Константин към Ружа са сложен гоблен от любов, предателство и дълбока болка. “От една страна, тя е сестра ми, човекът, с когото израснах и обичах. От друга, тя хладно ме въвлече в тази каша и след това изчезна”, призна той, осезаемата дихотомия на емоциите му. Жилването от предателството беше усилено от имейл, който той откри след ареста си, изпратен от партньорите на Ружа, в който се предполагаше, че ще осигурят той да получи само лека присъда. Тази цинична манипулация го накара да се почувства “предаден и глупав”. “Оставих живота си в Германия заради тях, и ето как свърши”, оплака се той, гласът му обагрен от дълбок срам и остатъчно негодувание. Идеята за нейното оцеляване или какъвто и да е по-нататъшен контакт е отвратителна за него. “Не знам дали е жива, и не искам да знам. Не искам да чувам нищо повече от нея; не съм виждал нищо добро от нея.”
Неговият път, от неволен участник в глобална измама до човек, който се бори с миналото си, е доказателство за опустошителните вълнообразни ефекти от амбицията и измамата на един човек. “Преди се чувствах като статист в собствената си история”, заключи Константин, трогателен размисъл за живот, някога диктуван от други. “Сега съм стъпил здраво на земята, фокусиран върху възстановяването.” Неговият стремеж към нормалност, към живот, незамърсен от сянката на Криптокралицата, е мощна и продължаваща битка, доказателство за трайната човешка способност за устойчивост, дори в лицето на дълбока лична ка
тастрофа.
About The Author
