Легендарният рев на стадион „Георги Аспарухов“ е малко приглушен напоследък за феновете на Левски София. След обезсърчаваща загуба от Черно море в последния кръг от мачове, въпросите се въртят около бъдещето на настоящия старши треньор Хулио Веласкес. Към нарастващия хор от загриженост се присъединява не друг, а Петър Курдов, почитана фигура от славната ера на Левски през 80-те години. В откровено интервю за „Тема Спорт“, Курдов не се плаши, рисувайки обезпокоителна картина на настоящото състояние на „сините“ гиганти.
„Не знам откъде да започна, защото си създавам проблеми“, започна Курдов, намеквайки за споделено чувство сред бившите си съотборници.
Той разкри, че колектив от легенди на Левски, включително имена като Велев, Емо Спасов, Пепи Петров, Мишо Вълчев и Ники Илиев, вече са изразили подобни тревоги. Сякаш във въздуха виси неизказано споразумение – споделено разочарование от това, на което са свидетели.
След това Курдов се спря на повтарящ се спорен въпрос: оценките на Веласкес след мача.
„Много пъти колегите ми са задавали на треньора един и същ въпрос: „Гледа ли други мачове на Левски?“ Веднага след загубите той се опитва да ни убеди, че отборът е страхотен и е играл много добре.“ Това разминаване между възприятието на треньора и реалността на терена очевидно е основен източник на разочарование за бившия нападател.
Критиката му не спря дотук. Курдов предложи строг анализ на представянето на отбора през деветдесетте минути. „Колко пъти трябва да повтаряме, че гледаме две различни полувремена. В първото е донякъде добре, но е ястие без сол, безвкусно, нищо научено не се вижда от тренировъчния процес. Да не говорим за второто. Гумите са спукани. Не знам за какво ги тренират, но физическата им форма е никаква.“
Тази осъдителна оценка за физическата подготовка на отбора несъмнено ще резонира с притеснените привърженици на Левски, които са били свидетели на това как отборът им избледнява в решаващи моменти. Увереността на Курдов в собствените му способности беше осезаема, когато той заяви: „Подписвам с кръв, че ако ги тренирам, ще изиграят два мача без проблем. Тези, които са ги тренирали, знаят добре как се справям с тях и какви тренировки правя.“ Това смело изявление подчертава дълбочината на неговата загриженост и вярата му в различен подход.
За Курдов самата същност на идентичността на Левски сякаш ерозира. „Това, което винаги е било на стадион „Георги Аспарухов“ – атакуващият стил – е химера. Бавни централни нападатели, мудни и непохватни. Да не говорим за халфовата линия – без вдъхновение. Всичко се случва на епизоди.“ Думите му рисуват картина на отбор, лишен от сплотеност, динамика и атакуващия усет, който някога е определял клуба.
Страстните и откровени думи на Петър Курдов несъмнено ще разпалят по-нататъшни дебати сред феновете на Левски. Неговият опит и легендарен статус придават значителна тежест на неговите наблюдения.
Въпросът сега е дали властимащите в клуба се вслушват в нарастващия хор от загриженост както от бивши грандове, така и от верни привърженици, които копнеят да видят „синята“ фланелка отново да се лети високо. Бъдещето на Хулио Веласкес начело остава несигурно, но едно е ясно: сърцето на легендата на Левски копнее за завръщане към предишната слава на клуба.
About The Author
