
След дълго чакане денят дойде. Най-после може да се каже, че ЦСКА взе правилно решение. И най-вече разумно с назначаването на Душан Керкез за старши треньор на първия отбор. В този момент, в който червените трябваше да действат бързо, за да не се повтори миналогодишната мъка с търсенето на наставник, босненският специалист беше най-нискорисковото решение за най-горещия стол в родния армейски клуб. В момента тимът на червените представлява една изгорена земя.
Съставът загуби финала за купата от Лудогорец, после и баража с Арда, с оглед на което всеки може да се досети какво е настроението в съблекалнята и на какво ниво е самочувствието на футболистите. Ако от ЦСКА сега бяха привлекли чуждестранен треньор, който няма никакво понятие от реалността в българското футболно тресавище, то със сигурност въпросният месеци наред щеше да е в културен шок. Бавната адаптация щеше да гарантира нова криза на представяне, резултати и доверие в целия процес. А това значи безсрочно пържене в омагьосания кръг и своеобразно повторение на случая с Пауло Нога, който и с изявата си на представянето на Керкез подсили усещането, че просто не е на мястото си.
Добрата новина е, че нищо от това няма да се случи с Керкез, който познава българската действителност доста добре, показвал е критично отношение към нея и няма да му е необходимо никакво време за ориентиране и свикване с обстановката. Още повече, че той е наясно с качествата на играчите на ЦСКА, предвид двата си сезона у нас. Което е рядкост – чужденец да се задържи в наш клуб почти две години. Роденият в Белград Душан е наясно също така с традициите и изискванията в най-титулувания български клуб, включително защото самият той е възпитаван в такива като юноша на сръбския армейски клуб Партизан. Противно на немалко треньори от бивша Югославия, които работиха, и то по няколко пъти в родината ни, Керкез комуникира на български на съвсем прилично ниво и това е огромен позитив за самия него, за бъдещите му подопечни и за червената общност. Ориентираният към финансовото изобилие Пауло Бенто и регресиращият в последните години Оскар Гарсия нямат нито едно от тези специфични предимства. Напротив – за тях ЦСКА щеше да е просто поредният изключително изгоден пристан в кариерите. А една от най-големите опасности беше в Борисовата градина да пристигне очевиден заплатаджия. Червените вече имат много горчив опит в тази посока, свързан с мистър Алън Пардю. Българският пазар пък е изключително лимитиран откъм реални възможности към настоящия момент, така че правилният път сочеше на друга, трета страна. А ветропоказ

