Левски приключи европейската си кампания с високо вдигната глава и остави след себе си усещане за постигнат напредък, но и за пропуснати възможности. „Сините“ стигнаха до мачове, които върнаха самочувствието на феновете и напомниха за славни времена, но сега на дневен ред идва другият голям фронт – вътрешното първенство. Въпросът е дали този отбор ще приеме края на европейската авантюра като пауза, за да се завърне още по-силен догодина, или ще остане в капана на колебанията? На „Георги Аспарухов“ добре осъзнават, че двата фронта са неразривно свързани. Участието в Европа носи престиж и финансови приходи, но в крайна сметка класирането в родното първенство е ключът към нов шанс за континентални мачове. Сблъсъкът с ЦСКА 1948 (2:1), точно преди паузата за национални отбори през септември, бе своеобразно начало на „новия сезон“ – такъв без мисъл за Лига Европа и Лигата на конференциите, а с пълна концентрация върху българската действителност. Въртележката на Хулио Веласкес и първите пукнатини Треньорът Хулио Веласкес даде ясно да се разбере, че ротациите в състава няма да спрат. Това е подход, който цели повече свежест и конкуренция, но в дългосрочен план винаги съществува риск – универсалността на играчите невинаги компенсира липсата на оптимална сработеност. С течение на времето пукнатини се появяват както в индивидуалното представяне, така и в колективната игра.
Двубоят срещу ЦСКА 1948 бе показателен. Съперникът дойде на „Герена“ с високо самочувствие след победата над ЦСКА и с нови амбиции от лятото, в което клубът от Бистрица отново смени половината си състав. Само за година тимът привлече десетки нови играчи. И все пак тази „мултинационална смесица“ показа прилична организация и желание за футбол. ЦСКА 1948 не демонстрира амбиции за титла или европейски пробив, но излезе да играе смело и дори да се забавлява. Въпреки това атмосферата на „Герена“ се оказа решаваща. Макар и не изцяло запълнен, стадионът излъчваше енергия, която домакините усетиха още от първите минути. Ако бистричани имаха традиции и сериозна фенска база, вероятно щяха да изглеждат по-конкурентни. В конкретния случай именно публиката наклони везните в полза на Левски.
Дясното крило, дилемата отляво и ролята на капитана Ротациите на Веласкес дадоха отражение. Десният фланг Оливер Камдем – Карл Фабиен не можа да достигне нивото на Алдаир Невеш – Марин Петков. Лявата зона с Майкон и Радослав Кирилов също работеше на по-ниска скорост. Бразилецът вече е надраснал нивото на клуба и се усеща, че финансовото му възнаграждение е далеч от това, което би получил в Лудогорец или ЦСКА. Голът му срещу Петър Маринов бе истинско бижу, но тактическите му функции в различните фази на играта все още не са доусъвършенствани. Именно през неговата зона падна изравнителният гол на ЦСКА 1948, а при втори пробив стражът Светослав Вуцов спаси положението.
About The Author
