В последния епизод на подкаста „Допълнително време“, журналистът Тодор Шабански направи суров и емоционално зареден размисъл върху разочароващия сезон на ЦСКА София. След сърцераздирателната загуба на отбора след дузпи от Арда Кърджали, която погаси последния им шанс за класиране за европейски турнир, Шабански погледна по-широко върху кризата, разгръщаща се в клуба.
Вместо да анализира мача в детайли, Шабански насочи вниманието си към по-големите структурни проблеми, които измъчват ЦСКА. Според него проблемите са много по-дълбоки от един-единствен мач. Той хвърли значителна вина върху мениджъра Александър Томаш и ръководството на клуба, критикувайки ролята им в продължаващия спад. „Няма смисъл да се обсъжда мачът“, каза той. „Истинските щети бяха нанесени много преди последния съдийски сигнал.“ Въпреки разочарованието си, той насърчи привържениците, призовавайки ги да останат оптимисти. Той напомни на феновете за текущия проект за стадион и ангажимента на собственика на клуба да инвестира сериозно в бъдещата инфраструктура на отбора.
Шабански също така постави под въпрос стойността на хипотетично европейско класиране при сегашните условия. Той твърди, че преминаването към европейските състезания без солидна тактическа или стратегическа основа би било контрапродуктивно. Правейки сравнения с минали сезони, той си спомни слабите представяния на ЦСКА под ръководството на треньори като Саша Илич, когато отборът беше категорично победен на континенталната сцена. За него класирането без съществени резултати само би разкрило уязвимостите на клуба в по-голям мащаб.
Подкастът прие критичен обрат, когато Шабански разказа моментите през сезона, които според него са предопределили съдбата на отбора. Той цитира множество загубени точки в уж ясни мачове – мачове, които е трябвало да бъдат победи. Тези пропуснати възможности не само струваха на ЦСКА място в челната четворка, но и създадоха илюзия за прогрес, когато в действителност отборът се проваляше. Според Шабански, победите срещу по-слаби противници в края на сезона рисуваха подвеждаща картина на подобрение, което в крайна сметка не съществуваше.
Към края на своите забележки Шабански не се въздържа да разпредели отговорността. Той предположи, че Томаш изобщо не е трябвало да бъде назначаван, сочейки с пръст клубни фигури като Фичо и Орманджиев, които са играли ключова роля в решението за наемането му. Според него пристигането на Томаш е било импулсивна реакция на уволнението в началото на сезона на треньора Стипич, който имаше труден старт, но може би се е нуждаел от повече време. Прибързаните решения, намекна той, са имали трайни и вредни последици.
About The Author
