СОФИЯ, БЪЛГАРИЯ – Докато ЦСКА София тъне в своето самоналожено “историческо дъно”, остра светлина на обвинение е хвърлена директно върху фигурата на Александър Томас, недвусмислено обявен за основен архитект на дълбокото унижение на клуба. Присъдата от редиците на “Армията” и сред възмутените фенове е брутална и безкомпромисна: Томас не просто се е провалил; неговата “арогантност е безкрайна”, превръщайки най-гордата футболна институция в България в нищо по-малко от посмешище.
Обвинението, произнесено със смразяваща сигурност, осъжда Томас не само за лоши резултати, но и за възприемано его, което е засенчило самата почтеност на клуба. По време на неговия мандат ЦСКА понесе поредица от опустошителни удари, най-вече позорното европейско отпадане, което сигнализира за истинската дълбочина на техния упадък. Неговите тактически решения често изглеждаха озадачаващи, което водеше до хаотични изпълнения, лишаващи отбора от всякаква идентичност или борбеност. Но по-коварна, според критиците, е била неговата пренебрежителна маниери, привидното му нежелание да поеме вина и упоритата вяра в собствената му непогрешимост, дори когато клубът излизаше извън контрол.
Тази предполагаема безгранична арогантност е представена като първопричина за голяма част от настоящата болест на ЦСКА. Тя е създала среда, в която критиката е била нежелана, отговорността е била прехвърляна, а самият дух на “Армията” – дефиниран от борбеност, единство и непоколебима лоялност – е бил систематично подкопаван. Феновете си спомнят пресконференции, на които той е отхвърлял легитимни опасения, привидно безразличен към нарастващата вълна от гняв. Неговата пренебрежителност към външни мнения, съчетана с привидното му неспособност да внедри дисциплина или мотивация, според съобщенията е отчуждила играчи и персонал, създавайки пукнатини, които остават широко отворени и днес.
Катастрофалното управление на Томас ефективно е подготвило почвата за последвалия хаос. Неговото напускане, макар и неизбежно, е оставило след себе си вакуум в ръководството и деморализиран и разпокъсан състав. Последвалото объркващо търсене на нов треньор, преминаващо през “над 15 имена” без взето решение, е пряко следствие от нестабилността, която той е завещал. Отчаяната нужда от “чистка” на нелоялни или поднормено представящи се играчи, сега възложена на входящия иберийски треньор, се разглежда от мнозина като пряк отговор на апатията и липсата на отчетност, които процъфтяваха по време на управлението на Томас.
Верните “армейци”, вече съкрушени от “историческото дъно” в класирането на лигата, европейския позор и горчивото поражение от “Арда”, политически оцветено, сега насочват нова вълна от ярост към Томас. Той е възприеман не просто като провалил се мениджър, а като разрушителна сила, чието его активно е допринесло за настоящото им страдание. Първоначалните надежди за “рестарт” или “борба за титла” от фигура като Са Пинто сега изглеждат невъзможно далечни, замъглени от трайното наследство на разрушителния мандат на Томас.
Дори докато ЦСКА се бори с финансова нестабилност и външния натиск на лига, затънала в противоречия, вътрешната рана, нанесена от Томас, остава свежа. Неговата предполагаема арогантност служи като болезнено, ясно напомняне за това колко бързо една горда институция може да бъде срината, не само от външни сили или съперническа мощ, но и от егото и погрешната преценка на тези, на които е поверена грижата за нея. За “Армията” истинската битка за изкупление започва с признаването на архитектите на техния позор, а Александър Томас, с неговата “безкрайна арогантност”, стои в челните редици на тази горчива равносметка.
About The Author
