На 17 април 1879 година Александър Батенберг е избран за български княз. Трябва да припомним, че Александър Батенберг е истински герой – доброволец от Руско-турската война 1877-1878 г. Той е племенникът на руската императрица е винаги в първите редове на големите освободителни военни кампании.
Той е и кръщелник на царя – освободител Александър ІІ. Роден е на 05 април 1857 г. във Верона, Италия. Син е на австрийския генерал Александър фон Хесен Дармщат и полската графиня Юлия фон Хауке. Получава добро образование в Дрезденското военно училище. Това му помага по време на Съединението да ръководи умело отбраната на общонародното дело.
Поема отговорността и смелостта да се противопостави на Великите сили и да ръководи този уникален национален акт, когато, освен лично, се свързва и държавнически с българския народ – завинаги.
Мен може да ме забравите, но Сливница – никога! Поне така твърди историята, че това са последните думи към изпращащите го българи след абдикацията.
Но все пак да припомним, че на 26 юни 1879 г. в Търново княз Александър І полага тържествена клетва пред Великото народно събрание. Великите сили потвърждават избора и в началото на м. август султанът според Берлинския договор го утвърждава с ферман за княз на България.
Младият монарх е недоволен от Търновската конституция, която ограничава правата му. Борбата между либерали и консерватори създава несигурност в страната. На 05 юни 1879 г. Батенберг назначава първото правителство начело с Тодор Бурмов, състоящо се само от консерватори. Парламентарните избори обаче печелят либералите.
Князът не желае да състави либерално правителство. Разпуска народното събрание и назначава ново правителство от консерватори, начело с митрополит Климент (Васил Друмев). Новите парламентарни избори са спечелени отново от либералите. Сега князът отстъпва и на 24 март 1880 г. назначава първото либерално правителство с министър-председател Драган Цанков.
Противоречията на княза с либералите се задълбочават и стават непреодолими, когато начело на правителството застава Петко Каравелов (28 ноември 1880 г.).
На 27 април 1881 г. князът, с помощта на военния министър Казимир Ернрот, извършва държавен преврат, като уволнява правителството и разпуска парламента. На 11 май обявява своите искания: пълномощия за 7-годишен срок, изграждане на нови държавни институции и изменение на конституцията след изтичането на срока.
Пълномощията са гласувани на 01 юли 1881 г. от Великото народно събрание. Но скоро страната изпада в нова вътрешна криза поради конфликта между българи и руси в управлението. На 23 юни 1882 г. изпълнителната власт е поета от ген. Леонид Соболев, изпратен от руското правителство.
В началото на 1883 г. консерваторите минават в опозиция. На 6 септември 1883 г. Търновската конституция е възстановена и се слага край на пълномощията. Тези действия на княза обаче го превръщат в нежелано лице за Русия, тъй като ограничават влиянието ѝ в България.
Съединението на 6 септември 1885 г. е провъзгласено в негово име. Той се превръща в ключова фигура и става ”княз на Северна и Южна България”, като влиза триумфално в Пловдив.
България търси международно признание на Съединението. Позицията на Александър ІІІ е за ”Съединение, но без Батенберг”. Англия неофициално подкрепя Съединението, но Австро-Унгария подтиква Сърбия към нападение на България.
Княз Александър І Батенберг се проявява като първия главнокомандващ в новата българска история. Сръбско-българската война от 1885 г. завършва с победа и достойна защита на Съединението.
Режимът на Александър Батенберг пренарежда и политическата система в страната.
Стига се, че Либералната партия се разцепва окончателно на две формации – ръководената от Драган Цанков, която подкрепя измененията в конституцията, и крилото на Петко Каравелов, което държи за пълното възстановяване на основния закон.
Изхабилата авторитета си Консервативна партия на практика престава да функционира и не играе роля в парламентарните избори от май 1884 година, спечелени от непримиримите либерали. Със съставянето на новото Каравелово правителство през юни 1884 конституционните промени са фактически анулирани. Формално това става през 1886 година с решение на Четвъртото обикновено народно събрание.
About The Author
