Децата винаги са били мой приоритет като фенове. Дори след мачове, когато се появяваха на терена и на стадиона, винаги им обръщах внимание. Те са най-светлото нещо и заслужават да усетят нашето щастие, да имат нашата фланелка или каквото и да е друго.
Имах една много любопитна история преди финала. Докато пътувахме към стадиона и автобусът ни преминаваше през синьо море от фенове по пътя към стадиона, видях майки с деца.
Цели в синьо, беше страхотно. Беше много деликатен момент, очите ми се насълзиха, когато видях как се чувстват хората, особено когато видях майки с деца, които ни подкрепяха, беше много красив момент.
Когато победихме Черно море във Варна, отидохме да поздравим публиката и малко встрани имаше едно малко момиченце. Тя стоеше и ни гледаше толкова ентусиазирано, очите ѝ бяха толкова големи, че я хванах и я прегърнах. Малкото момиченце дори се разплака от вълнение. Много ти хареса и ме трогна. Прегръдката с това дете ми донесе чистота и искреност, които не могат да се сравнят с никоя друга, особено в изкуствения свят, в който живеем.
About The Author
