ЦСКА изтръгна победата срещу Септември в петата минута на продължението към мача и делириума около и на терена изглеждаше в реда на нещата. По дефиниция това са най-сладките победи във футбола, защото носят най-неподправена радост. Победата, трите точки, късмета, упоритостта са важни неща, но в случая реципиента е най-успешният български клуб. Който в по-голямата част от своята славна история не е треперил до последния момент.
Колкото и да се избягва крайната критика, все пак не е някак нормално този треньор все още да е в ЦСКА. И тази мъка, а в голяма степен и гавра все някога трябва да свърши преди да се премине към окончателна пародия. Защото на фона на страхотните презентации през седмицата, представянето срещу Септември си е чиста пародия. И всичките добри намерения отиват в канала при това футболно състояние на нещата. Новият спортен директор на ЦСКА нарече клуба заспал гигант. Е, с картинки като тази срещу Септември гигантът никога няма да се събуди.
И пак всичко опира до Александър Томаш. Той окачестви първото полувреме като много слабо. Но веднага възниква въпроса кой е виновен ЦСКА да проспи цялото първото полувреме. Кой разпорежда на играчите да се движат като народна песен по терена, сякаш някак индиферентни към случващото се покрай тях. Ами то и на тренировките на юношите младша възраст има повече страст и хъс. ЦСКА не създаде нито една нервна ситуация 45 минути за своя противник и изцяло игра по неговия сценарий. И чак след почивката с появата на Ето’о картината се промени. Но във футбола не се играят 45 минути, а 90, че и повече. И ако наистина имаш претенции да си голям отбор не чакаш до 95-ата минута, за да отбележиш гол.
Вече 7 месеца Александър Томаш доказва, че е добър треньор, но за някой от отборите, които е водил преди в своята кариера. Както казва един словоохотлив бивш играч на армейците – такива като него трябва да не бъдат допускани след табелата на София. И в това няма нищо страшно, всеки треньор трябва да си намери подходящото място, а по всичко изглежда ЦСКА не е такова за Томаш. И шефовете му трябва да са го разбрали, защото клубът им става зависим от треньора. И се вкарват в една драма, от която няма излизане. По резултати той е най-лошият треньор в цялата история на клуба, но дори не това е големият проблем. По-големият е абсолютно неприсъщата за ЦСКА игра. А всъщност тази огромна радост след края на мача е най-голямата присъда. ЦСКА трябва да побеждава такива отбори като Септември до 30-а минута и след това публиката да се забавлява. А това, което се случва е по-лошо от кошмар. Който явно няма свършване.
About The Author
