
Левски е взел окончателно и необратимо решение относно Цунами – развитие, което несъмнено е разочароващо за него. Спецификите на тази ситуация, макар и не напълно детайлизирани, предполагат значим изход, който носи чувство на съжаление или нещастие за Цунами. Тази окончателност означава, че всички възможности за различно решение са били проучени и изчерпани, като не е оставено място за обжалване или промяна на мнението от страна на Левски.
Тежестта на едно такова окончателно решение често носи дълбоки последици за индивида, когото засяга. В този случай Цунами се изправя пред преките последици от решението на Левски, което е описано като „жалко“. Тази формулировка предава чувство на съпричастие към затрудненото положение на Цунами, което предполага, че резултатът не е благоприятен и може би дори нещастен предвид обстоятелствата. Тя предизвиква чувство на тъга или съжаление от името на лицето, засегнато от решението.
Когато едно решение достигне това ниво на окончателност, това обикновено означава, че е бил предприет задълбочен процес. Независимо дали е включвало внимателно разглеждане, оценка на опциите или спазване на конкретни разпоредби, резултатът вече е окончателен. Този непроменим характер подчертава сериозността на ситуацията и факта, че какъвто и курс на действие да е избрал Левски за Цунами, той вече е окончателният път напред.
Изразът „жалко за него“ добавя слой емпатия към ситуацията, показвайки, че решението, макар и окончателно, не е без емоционалната си тежест, поне от гледна точка на наблюдател или дори самия Левски. Това предполага, че макар решението да е било необходимо, признава се, че то е труден момент за Цунами. Този човешки елемент прави ситуацията по-свързана и подчертава личното въздействие на такова решително решение.
В крайна сметка, решителната позиция на Левски относно ситуацията на Цунами бележи затворена глава. Окончателността подчертава постоянството на решението, а изразът на съжаление изтъква неблагоприятните обстоятелства около Цунами в резултат на това. Този изход, с въздуха си на окончателно приключване, оставя малко съмнения относно пътя напред за Цунами, както е определено от Левски.