Разширената статия за Николай Илиев, преведена на български:Легендата на Левски Николай Илиев: За Левски успех е само първото място
Легендата на Левски Николай Илиев, име, синоним на непоколебима отдаденост и безмилостно преследване на съвършенството на “Герена”, наскоро седна с “Тема Спорт”, за да направи откровена оценка на любимия си клуб и състоянието на българския футбол. Думите му, както винаги, бяха ясни и директни, отразявайки дълбоко вкоренена фрустрация от посредствеността и дълбок копнеж по славните дни, когато Левски царуваше безспорно.
Илиев започна, като оплака една златна, но пропусната възможност от миналия сезон. “Ако Левски бе се представил малко по-добре, след грешките, които Лудогорец допусна миналия сезон, можеха да станат шампиони”, заяви той с нотка на горчивина в гласа си. Бързо смекчи това с по-широко обвинение към вътрешния футбол: “Но това е просто нивото на българското първенство, и на футбола като цяло. Тази година видяхме доста слабо първенство.” Това не беше просто лично оплакване, уточни той, а широко споделено мнение сред хората, с които разговаря, посочвайки смущаващото равенство между отборите като симптом на общ спад, а не на ожесточена конкуренция. “Отборите са напълно равни и всеки може да победи другия. Видяхте това в резултатите.” Въпреки че искрено пожелава успех на Левски през новия сезон – “Дай Боже да станат шампиони” – прагматичната му оценка предлага малко място за незабавен оптимизъм: “но за момента не виждам нещата да се развият по този начин.”
Най-острата му критика беше запазена за новия мандат на Българския футболен съюз, изискващ четирима български титуляри в мачовете. Илиев разглежда това като напълно контрапродуктивна мярка, стъпка назад в стремежа към качество. Той направи рязък контраст с игралните си години в Италия, където Серия А беше безспорният връх на световния футбол. “Каква е тази глупост с правилото на БФС? Защо само четирима българи трябва да започват мачовете?” изригна той. “Ето затова италианското първенство беше номер едно в света, когато аз отидох там. Тогава само трима футболисти от цял свят можеха да играят и се взимаха най-добрите.” За Илиев решението за издигане на вътрешния футбол не са наложени квоти, а ангажимент за привличане на висококачествени таланти, дори ако това струва повече. “Да, те струват много пари, но го направете и в българското първенство. Така качеството ще се повиши, а не да привличате такива, от които ще се чудите как да се отървете.”
Тази погрешна регулация, според Илиев, е само симптом на по-дълбока болест, която измъчва българския футбол. “А сега изобщо няма развитие – нито с треньорите в школите, нито с талантите. Мога да кажа, че това е почти във всички родни отбори, и именно там е ключът.” Той страстно си спомни за легендарния отбор на Левски от 80-те години, широко смятан за най-великия в историята на клуба, който включваше удивителните осем юноши в първия отбор. Техният успех, твърди той, не се е родил от квоти, а от вродена душа и непоколебим дух. “Излизахме на терена със сърце и душа и ни интересуваше само първото място. Второто е загуба. Всеки, който дойде на “Герена”, трябва да го разбере.”
Тази философия, подчерта той, трябва да пропие всяка фибра на клуба, включително треньорския щаб. Дори последните постижения, като по-високата позиция на отбора през тази година под ръководството на Хулио Веласкес, не са достатъчни. Въпреки че признава подобрението, Илиев се върна към основното си убеждение: “Веласкес също трябва да го знае. Да, тази година отборът завърши на тази позиция, на която не е бил отдавна, но за нас успех винаги е било само първо място, нищо друго.” За Николай Илиев истинската мярка за успеха на Левски остава единствена и безкомпромисна: да бъде шампион, и всичко по-малко просто не е достатъчно добро.
About The Author
