ЦСКА официално има нов треньор – Душан Керкез, и определено можем да кажем, че решението изненада мнозина. Това е изненадващ, дори неочакван ход, който на фона на събитията през последните месеци буди известни въпросителни. Все пак, още в началото на пролетта името на Керкез се свързваше сериозно с “червените”, след като Александър Томаш видимо не оправда очакванията. Любопитното е, че доскоро босненецът смяташе шансовете си да остане в Ботев Пловдив за едва един процент, но в последните седмици слуховете сочеха по-скоро португалска следа в ЦСКА, включително имена като Пауло Бенто и Рикардо Са Пинто. Въпреки това, клубът се спря именно на Керкез – ход, който изглежда противоречив, но не непременно лош.
Назначението му идва в момент, когато управлението в клуба отново показва признаци на хаос и липса на дългосрочна визия. И все пак, Керкез не е случайна фигура. Макар и да не се ползва с ореол на доказан победител, той притежава едно безценно качество – силно човешко присъствие. Умее да печели симпатии и да създава връзка с отбора и публиката, което е особено ценно в днешния футбол. Пример за това е престоят му в Ботев Пловдив, където пристигна почти анонимно и бързо се наложи като харизматична фигура. Без гръмки обещания и с ясна комуникация, той си спечели уважението дори на неутралните фенове. Усвои българския език за броени месеци и не изпадаше в празни фрази – просто говореше смислено и точно.
Футболът, както казва Йохан Кройф, е проста игра за умни хора. И именно този подход работеше за Керкез – без претенциозност, без клишета. В страна, където чужденците рядко биват приети радушно, Керкез се наложи като изключение. Това му извоюва важна психологическа преднина, която ще му помогне в първите стъпки като треньор на един от най-титулуваните български клубове. Разбира се, симпатията не е достатъчна. Сега ще се изискват реални резултати на терена. А по отношение на треньорските му качества мненията са разделени – някои виждат потенциал, други го критикуват за липсата на ясно изградена футболна философия.
Истината е, че престоят му в Ботев остави смесени впечатления. За 20 месеца начело на клуба той спечели Купата на България и изведе отбора до участие в Европа – включително победа над Марибор, която не бива да се подценява. От друга страна, стилът на игра често бе хаотичен, резултатите – колебливи, а Ботев зависеше повече от индивидуалната класа на играчите, отколкото от отборна стратегия. Това няма как да се пренебрегне, особено при взискателната публика на ЦСКА. Да печелиш с мъка и минимални резултати не е моделът, който “червените” искат да виждат. И все пак трябва да отчетем, че в Ботев Керкез рядко имаше възможност сам да избира състава – работеше с предоставения материал, често при трудни условия.
Днес ситуацията в ЦСКА е различна – и като ресурс, и като очаквания. Все още е рано да се предвиди накъде ще поеме клубът под негово ръководство. Но има достатъчно причини за умерен оптимизъм. Ако Керкез успее да стабилизира отбора и да го върне в Европа, това само по себе си ще бъде крачка напред. Истинският тест ще дойде с предстоящата селекция и първите мачове от новия сезон. Ако подходи по-разумно от своя предшественик и внесе поне частица модерност в играта на ЦСКА, има шанс да надмине очакванията. Сега остава да видим дали тази „изненада“ наистина ще се окаже печел
ивш ход.
About The Author
