ЦСКА скоро ще бъде хегемон
Костадин Ангелов е директор на академията на ЦСКА и изключително интересен събеседник заради нестандартните си виждания и изказ. Пред „Мач Телеграф“ и той говори за „червените“ и най-различни теми.
– Какво означава ЦСКА за вас, бил сте юноша на клуба, сега сте директор на академията?
– Това е една сбъдната мечта. Като малък съм си представял как играя като футболист, излизам пред пълния стадион на „Армията“, но животът така се стече, че попаднах в клуба на още по-добра позиция. Като човек, който ще се опита да промени играта в българския футбол.
– Кога ЦСКА ще има титуляр, изграден в академията?
– Надявам се в най-скоро време. В момента наистина се вижда промяна в тази насока – като вземем Петко, Йоан е наш юноша също. Наскоро четири момчета от набор 2007 тренираха с мъжкия отбор. Те направиха много бърз преход от академията, отидоха във втория отбор, така че за нас това е линията, по която се опитваме да работим.
– Усеща се една наслада като говорите за всичко това. Наистина ли е така?
– Да и ще обясня защо. Треньорската професия, особено в мъжкия футбол, е свързана с това да си задоволяваш егото – да изпитваш наслада като побеждаваш, от интервютата, да се гледаш после и да си казваш – „ей какви хубави неща казах, гледай колко съм умен“ и т.н. Аз разбрах, че за мен, ако трябва да се случи някаква промяна, тя е чрез децата. Опитвал съм се да променям хората в чисто човешки аспект, но когато те са големи хора, е много трудно да им повлияеш – да ги накараш да прочетат една книга. Но с децата е супер. Те приемат всичко, жадни са. Сега са и от поколение, което е много по-умно, по-духовно, по-емоционално. По-бързо се учат.
– Колко деца има в академията, по каква методика работите и колко струва цялото това нещо?
– Първо, около 200 деца са. Аз съм в клуба от 2 години. В началото заварихме малко хаотична подготовка на децата. Треньорите работеха спрямо това, което те разбират. Имаше някаква насока, но нямаше контрол. Ние се опитахме сложим насока, ценности, морал, правила за родителите, които всички обвиняват, че са най-големият проблем при децата. Всъщност, причината не са те, а това, че ние не им даваме обратна връзка и не ги обучаваме. Няма как те да знаят какво е една футболна среда при положение, че те не са имали достъп до нея. В момента предстои нещо по-различно, по-ново. Знаете, Пауло Нога е тук. Аз всеки ден попивам знания от него, защото ъгълът и начинът, по който той вижда нещата, е съвсем различен от този, който мен са ме обучавали като дете, футболист или треньор. Свободата на избора е в основата. Това е основното, което ме впечатлява – че децата трябва да бъдат накарани да изпълняват дадени изисквания, без ние да им казваме да го правят.
– Да разкажете малко повече какво се промени в това, което казахте за обратната връзка с родителите, повече срещи, пускате ги да гледат целите тренировки и месят ли се прекалено много родителите в работата на треньорите?
– При нас не. Прекъснахме връзката на родителите с треньорите. Те комуникират директно с мен. Аз съм човекът, който всеки един може да ме потърси, да сподели какъв проблем има. Даже скоро бях на среща с родител. Не искам треньорите да поемат това напрежение. Тяхната задача е съвсем друга. Когато един родител не е доволен от нещо, ми споделя на мен и аз се опитвам да реша проблема. Обратната връзка е това, този директен контакт. Ние затворихме тренировъчните бази, родителите не гледат. Не, че ние имаме нещо против тях, но се консултирахме с психолозите и получих интересна гледна точка, когато един родител седи отстрани на оградата, това подбива авторитета на треньора. Защо? Когато детето прави някакви футболни действия, то дори подсъзнателно очаква одобрението но родителя. Този визуален контакт е нещото, което пречи на децата да се концентрират и фокусират. Опитваме се да работим в тази насока. Част от структурата на тренировката е децата да бъдат подготвени ментално. Фокусът им от игрите и всички други неща да отиде в тренировката.
– С тези всички социални мрежи как виждате децата? Непрекъснато ли са телефона?
– Имаме правила – в съблекалнята да няма телефони. Това тепърва ще се изисква още повече, за да може да се фокусират върху тренировка. Аз знам, че съществува една медийна фуния. Тя може да бъде вредна за младото общество, но може да бъде и полезна. Защото тя променя реално информацията, която достига до тях. Ако те успеят да получат нормална и интересна информация, това е само в плюс. Аз лично съм давал теми, от които децата си търсят в TikTok.
– Работата с деца е деликатна. Какви са най-големите трудности, пред които вие се изправяте?
– Не мисля, че проблемите са повече, отколкото в мъжкия футбол. С децата се работи страхотно, енергия е друга, настроението и целта са други. Победите не са на всяка цена. Когато се случи загуба, те се депресират, дърпат се заради натиска от родителите. Нашата роля е да им кажем, че това е пътят към успеха. Няма как да не изстрадат всичките загуби и трудности и да станат по-добри. Това не е възможно. Имаме проблеми някой път. Иска ни се да са още по-сериозни, например да идват по-навреме. Да остават и малко по-дълго. Обикновено родителите ги карат малките, постоянно бързат. А и те са натоварени с много дейности. В клуба се замислихме, че всеки родител има План А и План Б. Но клубът трябва да има План А и той е да се опита да направи от тези деца най-добрата им възможна версия на и извън терена. С това на момента се разминаваме с родителите понякога. Ние искаме детето да идва по-често, но тук се появяват много уроци по английски, по математика, матури, идва 8 клас и т.н. – това ги смазва. Някои от тях идват вечер и те пристигат смазани. Нашата роля е просто да им дадем емоцията, от която имат нужда.
– Има ли я футболната емоция при най-малките? Има ли проблеми в тази насока?
– При нас няма проблеми. В по-малките клубове го има това. Има такива случаи там, защото, за да може да се изгражда някакви дисциплина при детето, то се води на тренировки. При нас не е така, даже напротив. Това, което аз забелязвам, е, че при малко по-големите някак си е изпуснато да се предадат истинските ценности на ЦСКА. В началото пътувах с тях на турнири в чужбина. Настръхвам като ви казвам, че тогава
децата се събират в група и пеят песните на ЦСКА по улиците. Това е нещо, което аз, гледайки ги, се чудя ако аз имам възможност да ги напомпам тия деца с една помпа и да ги изведа на терена как ще изглежда това нещо. Губят ли го това нещо някъде по пътя в пубертета, или това поколение, което в момента излиза, е по-различно. Не мисля, че тази любов може да бъде загубена. Тя трябва да бъде възпитавана. Някъде това нещо е изпуснато и то е вероятно заради проблемите, които е имал клубът тогава, безпаричие, липса на организация. Точно това поколение не е научено на ценностите на ЦСКА, защото са страдали.
– Вярвате ли, че тези дечица, които пеят песните за ЦСКА, след 5-6 години ще продължат да го правят вече като шампиони на България при мъжете?
– Аз съм убеден, че един ден те ще вдигнат купата като шампиони. Убеден съм, сигурен съм. Виждам насоката, към която върви клубът. Убеден съм, че ЦСКА ще бъде хегемон скоро, не само като академия, но и като клуб.
– Споменахме Пауло Нога. Той дойде през март в ЦСКА. Каква е работата с него, какви насоки дава той?
– Не мога да коментирам неговите впечатления, защото той е доста сдържан човек. Предполагам е бил подготвен. За мен причината той да е тук е, че той вижда, че ако ние бъдем насочени по правилния начин, ние ще можем да се справим, защото ние имаме много таланти. Той също го казва. Те да не стигат някъде горе, причината е в нас. Ние доста често се оправдаваме. Тук в България е така, рядко сме активни, за да променим обстановката при нас.
About The Author
