Армейски мъже
В продължение на три дълги години, през век на страстни битки на терена и под интензивния поглед на вярващите на ЦСКА София, старши треньорът Александър Томаш остава крепост на тактическите решения. Всеки състав, всяка смяна, щателно анализирани и обсъждани от пламенната “червена” армия. Но един въпрос се задържа, шепнеше се по трибуните и се обсъждаше в онлайн форуми: Кой, сред безбройните играчи, които са носили емблематичната червена фланелка по време на неговото управление, заема специално място в стратегическото му сърце?
Е, чакането най-накрая свърши.
В изненадващо откровена и разкриваща пресконференция след мача след последната им трудна победа, Александър Томаш най-накрая хвърли бомбата. След 100 мача начело, навигирайки във върховете и паденията на българския футбол, той призна… Имаше един играч, който неизменно се открояваше не с головете или асистенциите си, а с решаващата си роля извън титулярните единадесет.
„Може да изненада някои“, започна Томаш, с иронична усмивка, играеща на устните му, „но любимият ми аут играч, този, чието присъствие на резервната скамейка постоянно ми вдъхваше увереност и тактическа гъвкавост, беше Иван Турицов.“
Колективно ахване прониза събралите се журналисти. Иван Турицов? Въпреки че несъмнено беше ценен член на отбора, той не винаги беше първото име в отборния лист.
Какво беше в този конкретен играч, което спечели толкова висока оценка от обикновено сдържания треньор?
Томаш уточни, страстта му към играта беше очевидна в гласа му. „За мен футболът е отборен спорт и въздействието на играчите, които влизат от резервната скамейка, е също толкова важно, колкото и тези, които започват.
Иван Турицов притежаваше уникално разбиране за играта. Способността му да прочете хода на мача отстрани, да разбере какво е необходимо в конкретен момент, беше изключителна.”
Той продължи, подчертавайки специфичните качества, които направиха Иван Турицов негов избор в решаващи ситуации: ” тактическа осведоменост, гъвкавост, здрава защита. Имаше безброй пъти, когато имахме нужда от конкретна промяна в тактиката, чифт свежи крака с определен набор от умения, и той се справяше всеки път. Неговото отношение, дори когато не беше титуляр, винаги беше за пример. Истински професионалист.”
Това неочаквано разкритие предлага завладяващ поглед в съзнанието на Александър Томаш. Това подчертава важността, която той отдава не само на стартовите единадесет, но и на колективната сила и тактическа дълбочина на своя отбор. Това е доказателство за въздействието, което един играч може да има, дори без винаги да е в светлината на прожекторите от първия съдийски сигнал.
Новината вече разпали дискусии сред феновете на ЦСКА. Някои несъмнено ще се съгласят с оценката на Томаш, припомняйки конкретни случаи, в които въвеждането на Иван Турицо променя хода на мача. Други може би са очаквали друго име, може би плодовит голмайстор или маестро в полузащитата.
Независимо от индивидуалните мнения, признанието на Томаш служи като мощно напомняне, че красивата игра е сложен гоблен, изтъкан от приноса на всеки един играч. И понякога най-ценните парчета са тези, които чакат търпеливо отстрани, готови да оставят своя отпечатък, когато моментът го извика.
About The Author
