От Циркови Курсове до “Герена”: Невероятната История на Мустафа Сангаре, Нападателят на Левски
София, България – В един от най-откровените си разговори досега, нападателят на Левски, Мустафа Сангаре, беше гост в клубния подкаст „Гласът на Левски“, разкривайки изненадващи подробности от своя живот и кариера. Оказва се, че пътят на малиеца до върха на българския футбол е осеян с неочаквани обрати – от десен бек до централен нападател, та чак до циркови курсове за деца.
Първи Срещи с “Левски”: Професионализъм и Големи Амбиции
Когато получил офертата от Левски, Сангаре не губил време. „Проверих клуба, историята, успехите, традициите. За мен нямаше съмнение, че идвам в голям клуб. Нямах никакви колебания да направя тази крачка напред“, сподели той. Първото нещо, което го впечатлило, било професионализмът на клуба и базата, която „няма за какво да завижда и на големи клубове във Франция“.
Адаптацията в София също минала гладко. „София е чудесен град за живот, в Левски свикнах бързо. Приеха ме добре, започнах да вкарвам в първите мачове, всичко се разви добре.“ Популярността на нападател на Левски си казала думата – хората го спират по улиците за снимки, а понякога дори за да му напомнят, че „Левски трябва да печели абсолютно всичките си мачове“.
Еволюция на Позициите: От Защитник до Голмайстор
Един от най-любопитните факти, разкрити от Сангаре, е свързан с футболната му кариера: „Аз започнах късно с футбола и започнах като десен бек. След това постепенно еволюирах и започнах да играя на по-предни позиции. Минах през ляво крило, преди да стана централен нападател.“ Той дори се шегува, че на тренировка понякога показва на защитниците Алдаир и Камдем как се играе в отбрана, но не искал те да знаят за миналото му.
Ежедневната му рутина е проста – котката го буди сутрин, следва закуска и тренировка.
Любими Моменти и Тайни от Съблекалнята
Любимият му гол е първият му за Левски срещу Локомотив София (при победа с 6:1), а любимият му мач – първото дерби с ЦСКА, спечелено в самия край.
Относно треньорите, той е благодарен на Станислав Генчев, който го е привлякъл, и определя Хулио Веласкес като „най-добре подготвения тактически треньор, с когото съм работил“.
В съблекалнята най-техничен е Евертон Бала, а Цунами е най-забавният. Българите са най-шумни, като гласът на Асен Митков се чува най-силно. Сангаре е най-близък с френскоговорящите играчи – Фадига, Оливер Камдем, Карл Фабиен и Джават Ел Джемили. Той категорично отхвърля слуховете за разделение в съблекалнята, заявявайки, че атмосферата е чудесна.
Амбиции, Психология и Необичайни Случки
Мустафа работи постоянно за подобряване на завършващия удар. Въпреки 8 гола и 6 асистенции през първия си сезон, той вярва, че може много повече. Предпочита да анализира представянето си със семейството си, които „нищо не ми спестяват“.
Относно съдиите, той смята, че понякога са предубедени: „Те преценяват, че щом Сангаре е 195, не трябва да пада, когато го дръпнат за фланелката. Но това е нарушение, независимо дали съм висок два метра или 170 см.“
Любопитен е и изборът му да продължава да носи маска на терена, въпреки че вече няма нужда от нея. „Психологически се чувствам по-добре и по-защитен“, споделя той, припомняйки си счупен нос в Португалия и друг инцидент в България, когато маската го е спасила.
Най-трудният Момент и Пътуване през Дивизиите
Най-трудният момент в кариерата му е бил, когато подписал първия си професионален договор с Амиен. Тогава получил мистериозна контузия, отслабнал с близо 20 кг и бил извън терените година и половина. Оказало се, че има бактерия в гърба, която наложила продължително лечение.
Изборът на номер 12 за Левски е сантиментален – това е номерът на квартала в Париж, където е живял.
От Тенис Корта до Цирковото Изкуство: Невероятният Преход
Преди футбола, Мустафа е тренирал тенис, но без амбиции за професионална кариера поради финансови причини.
Още по-невероятно е, че преди да стане професионалист във футбола, той е работил като аниматор на деца. „Водех курсове в училищата – имах курсове по цирково изкуство с деца, в по-големите водех фитнес тренировки.“ По това време той играел в седма дивизия, съчетавайки спорта с работата си. Преминаването от аматьорския футбол към професионален клуб от втора дивизия като Амиен е било огромен скок.
Мечтата за Белгия и Националния Отбор
Сангаре не крие желанието си да играе в Белгия. Според него, белгийското първенство, което е по-високо ниво от българското и по-медийно, би било следващата стъпка в кариерата му: „Мисля, че нападател с моя профил – висок, мощен, бърз, може да направи фурор в Белгия.“
Относно избора си да играе за националния отбор на Мали (чийто баща е малиец, а майка му сенегалка), той признава, че е трудно да избираш между родителите си. Мали обаче са имали конкретно предложение, а селекционерът Том Сенфие го е наблюдавал с фланелката на Левски.
Историята на Мустафа Сангаре е вдъхновяващ пример за отдаденост и неочакван път към успеха.
Кой аспект от живота на Мустафа Сангаре ви изненада най-много? Споделете вашето мнение!
About The Author
