Новото попълнение на ЦСКА София – Теодор Иванов – не гони просто трофеи, а фамилна съдба. 21-годишният защитник, внук на легендарния вратар Илия Вълов и син на героя от „Анфийлд“ Валентин Илиев, има една цел – да ги задмине.
За Теодор Иванов футболът не е просто игра – той е съдба. Когато това лято отново облече червената фланелка на ЦСКА, той не влезе просто в съблекалня, а в история, написана с пот, страдание и онези незабравими европейски вечери. И е решен да остави по-ярка следа от тази на своите предци.
„Не го възприемам като бреме. Това е чест, но и отговорност“, споделя Теодор в първото си интервю като лятно попълнение на “армейците”. „Постиженията на баща ми и дядо ми ме мотивират. Искам да постигна повече от тях.“
За всеки фен на ЦСКА от златните 80-те, името Роде (Керкраде) буди вълнение. През пролетта на 1989 г. тимът на Димитър Пенев елиминира холандците след истинска драма и се изправи срещу Барселона. Героят тогава – дядото на Теодор – Илия Вълов, спаси две дузпи и се превърна в легенда.
През 2005 г. друг член на фамилията написа история – Валентин Илиев бе стълбът в защитата при знаменитата победа на ЦСКА срещу европейския шампион Ливърпул на „Анфийлд“.
„Гледал съм много пъти гола на баща ми в този мач“, разказва Теодор. „Всеки път плача. Вълнувам се сякаш съм там, с него. Мечтая някой ден да преживея същото – да победим европейски гигант и аз да съм на терена.“
Още от малък Теодор е обграден от футбол. Първоначално иска да стане вратар – като дядо си. Вълов лично го обучава – показва му как се хвърля, как се лови топка, как се подава. Но на 13 години, в школата на ЦСКА, треньорите го поставят в центъра на защитата – и това се оказва неговото призвание.
„Това е моята позиция. Явно Бог така е решил“, казва с усмивка.
Днес Теодор е част от първия състав на ЦСКА и амбицията му не липсва. Носи №14 – същия като баща си. Играе на неговата позиция. И въпреки прочутата си фамилия, знае, че нищо няма да му бъде подарено.
„Баща ми винаги ми е казвал: ‘Няма значение дали си изиграл силен или слаб мач. Важното е да си дал всичко от себе си – за отбора, за феновете, за емблемата.’ Това е моето мото.“
Талантът вече блесна по време на подготовката в Словения. В контрола срещу Шкендия именно Иванов отбеляза единствения гол на ЦСКА при равенството 1:1 и остави отлични впечатления.
„Щастлив съм, че в неофициалния си дебют успях да се разпиша. Надявам се да вкарвам още голове и да помагам на отбора да печели мачове.“
Завръщането му в ЦСКА е емоционално, но и донякъде напрегнато. „В началото бях притеснен как ще ме приемат момчетата. Но всички – и треньори, и играчи – ме приеха страхотно. Познавам някои от тях от предишния си престой – Йоан Бърносузов и Георги Чорбаджийски. Радвам се, че сме заедно отново и искаме да се докажем.“
Под ръководството на Дусан Керкез, Теодор вижда сериозен, професионален подход. „Всичко е организирано отлично. Усетих амбицията. Ако не даваш всичко от себе си, няма как да успееш. И това ми харесва.“
Пред него стоят трудности, но вече е кален в битки. Тежка контузия по време на престоя му в Италия го поставя на изпитание. Сам в чужда страна, без да знае езика, без да тренира – той закалява характера си.
„Тази година ме оформи. Изгради ме като човек. Като характер може би приличам на Серхио Рамос. А като стил… има още много какво да подобрявам“, смее се.
Едно обаче е сигурно – Теодор Иванов не е просто „още един от школата“. Той е продължението на легендата – и предизвикателството към бъдещето. А ако фамилната история е показател
– големите моменти тепърва предстоят.
About The Author
