Какво стана с онази стара приказка — „Винаги верни“? Днес тази фраза звучи като горчива ирония за мнозина в общността на ЦСКА. Клубът се дави в море от омраза, и този път тя не идва от съперниците — а отвътре.
Никога досега не сме ставали свидетели на толкова яростен гняв, насочен директно към клуба. Феновете са изморени. Омръзна им от фалшиви усмивки. Омръзна им от празни обещания. И най-вече — омръзна им от мълчанието. Никакви цветя, никакви рози — само бодли.
Летният трансферен прозорец отминава, а ЦСКА още буксува. Няма яснота. Няма лидерство. Няма обяснение. Само неловко мълчание от върха, докато отборът се разпада под напрежението.
Шепа верни привърженици все още умоляват за обединение, надявайки се някой от ръководството най-накрая да излезе и да каже истината. Но времето изтича.
Пукнатините стават все по-дълбоки. И ако ЦСКА не се събуди скоро, „Винаги верни“ ще се превърне в още един забравен лозунг върху напуканата стена на стадиона.
🔴 Само ЦСКА? Тази любов е подложена на изпитание както никога досега.
About The Author
