В сериозен обрат за ЦСКА София, Бойко Величков официално подаде оставка от поста спортен директор. Неговото напускане предизвика широк отзвук в българските футболни среди, особено предвид дълбоката му връзка с клуба. Макар много от феновете да останаха изненадани, причините зад решението му са многопластови и разкриват по-дълбоки проблеми в структурата на клуба.
Една от основните причини за решението на Величков изглежда са вътрешни разногласия в ръководството. С течение на времето напрежението между него и други ключови фигури се е засилило – особено по теми като трансфери, финансово управление и дългосрочна спортна стратегия. Известен с прямия си подход и ясно изразените си идеи, Величков се е оказал в позиция, в която все по-често е бил ограничаван в действията си.
Общественото напрежение също е оказало влияние. Последните сезони донесоха смесени резултати на терена и, макар Величков да не е единственият отговорен, той често бе в центъра на критиките. Недоволството от феновете и натискът от медиите се засилиха, особено по отношение на селекцията и конкурентоспособността на тима. Това обществено недоволство, съчетано с вътрешни конфликти, вероятно е засилило разочарованието му.
Извън публичния и организационен натиск, оставката на Величков изглежда и като личен акт на осъзнаване. Известен със своята отдаденост към ЦСКА, той очевидно е почувствал, че ролята вече не съответства на ценностите и професионалните му цели. Вместо да продължи на позиция, където влиянието му е ограничено, Величков е предпочел да се оттегли – избирайки принципите пред длъжността.
С неговото напускане, ЦСКА София навлиза в нов етап, който може да донесе както рискове, така и възможности. Що се отнася до Величков, бъдещето му остава неясно, но с оглед на опита и авторитета му, едва ли ще остане далеч от футбола задълго. Дали това е краят на пътя му с ЦСКА или просто пауза – предстои да разберем, но приносът му остава безспорен.