🟡⚫️ 178 години по-късно и още боли: Думите на Христо Ботев, които продължават да разтърсват България
178 години след рождението на Христо Ботев думите му не са просто литературно наследство – те са жива рана, съвест и обвинение. В свят на бързи новини и кратка памет, стиховете и публицистиката на Ботев продължават да звучат болезнено актуално, сякаш са писани за днешния ден.
„Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира“ е фраза, която поколения българи знаят наизуст. Но зад патоса стои тежък въпрос: какво направихме ние със свободата, за която той умря? Ботев не възпява удобния героизъм. Той е безпощаден към лицемерието, страха и примирението. В статиите си заклеймява „робското търпение“, а в поезията си разобличава общество, което често предпочита мълчанието пред истината.
Днес, когато общественото недоволство често се разпилява в социалните мрежи, Ботевите думи звучат като шамар: свободата не е лозунг, а отговорност. Той не дели хората на леви и десни, а на будни и спящи. И точно това го прави неудобен – тогава и сега.
Всяка година на 2 юни сирените спират времето за минута. Но въпросът остава: спираме ли само движението, или и мисленето си? Защото Ботев не иска поклон без последствие. Той иска действие, морал и лична смелост.
178 години по-късно болката не е отминала. Защото докато думите на Христо Ботев все още ни карат да се разпознаваме в неговите упреци, битката за истинска свобода очевидно не е приключила.
About The Author
